Театърът на самоукия резбар

Оригиналната изложба на Марин Нанев в Културния дом на "Красно село", София, бе под наслов "Природата го е сътворила, окото и душата - открила". Очароваха ме фигурите от природни материали на самоукия художник! Цялото фоайе бе пълно с тях! Причудливи пластики на хора - герои от нашия фолклор, от българските народни приказки. Пред очите ми бе цял театър!
Чудни приказки, не само български, но и на други народи, е разказал авторът! Можех да ги гледам с часове - толкова сполучливи и забавни бяха! Имаше цели групи от животни: вълци, лисици, зайци, глигани, елени, змии, жирафи. А птиците  бяха най-много! И във всякакви пози - в захлас пеят или се спускат стремително, пазят рожбите си, гледат плахо или учудено.
Виждах овчари, чобани, ловци, Доктор Охболи, спортисти, молещи се светци, върколаци, чудаци на магарета, селски пъдари, глашатаи, момченца, момиченца... И всички тези оригинални и интересни творения са най-напред дело на природата, защото са от сухи дънери и клони, в които авторът е провидял някаква фигура, някаква идея. Той ги е открил първо с точното си око на творец и техничар, с богатото си въображение на изобретател, но и на талантлив художник. Сам признава, че се е старал да се намесва колкото се може по-малко, за да остане непокътнато великото дело на Майката Природа!
Някъде точната му ръка е работила с длето, другаде - с ножче, понякога е допълвал фигурата с природни материали: мъхове, сламки, сухи треви. Случвало се е да постави забрадка на женската фигура, за да се получи било зла жена, било добра стопанка или пъргава мома! Богата, чудна и забавна изложба! Насловът й "Природата го е сътворила, окото и ръката - открила" също е творческо хрумване на Марин Нанев - самодеен резбар и приложник.
Когато се срещнах с него, разбрах, че сме колеги, защото той също е работил в Института за усъвършенстване на учителите в София. И като сродни души, приказката ни тръгна леко и приятно. Член е на Творческия фонд на Съюза на българските художници. Сменял е месторабота и занимания, но винаги изкуството е било най-важно за него - техническо, приложно, словесно. Буден и деен специалист, честен и съвестен гражданин, предан баща на двама синове, дядо на внуци.
Голяма лична драма отключва сетивата му за хубостите и красотите в природата. За да заглуши мъката в сърцето си, Марин Нанев отваря широко очи към всичко, което го заобикаля, вглежда се в падналите сухи клони, в изкорубените дънери, в камъчетата и клечките. Старае се ръцете му да не остават празни, да действат неуморно и да творят, да създават! Така странното хоби става негов лечител, превръща се в терапия за душата му. За две години се раждат повече от 700 причудливи фигури, които с удоволствие показва в изложби из София.
Сам ги организира и подрежда. Такава е била обичаната му професионална дейност към Съюза на художниците-приложници. Сам си е изработил и многобройните постаменти, аранжира си творбите, подрежда ги, даже си измисля и текстовете, като сътворява сполучливи епиграми.
 И той, като всички будни българи, боледува от неуправията у нас, от това, че нямат край бедите ни! Протестира по своеобразен начин - чрез творчеството си. За него е недопустимо повече да ни управляват "дървени глави"! Ето някои от неговите гневни текстове към фигурите, които също   "протестират", искат, настояват за сигурност, справедливост:
 
х "Демокрация по нашенски - каруцата впрегната пред коня!"
х "Протест! И вчера, и днес - за чужд интерес!"
х "Недей дочаква и зори! Върви кради, кради, кради!" 
х "АБВ - стари политици, готови за ритници!"
х "Нахлупил калпака, засукал мустака, по Европа Ганьо трака!"
х "С хонорара от Цанков камък - сарай и замък!"
х "До Чикаго без назад нашенският тарикат мръсни чинии мие, може и гнездо да свие!"
х "Селата на България - пустиня! Вражеска ли войска мина?"
х "И безкрилите птици стягат редици за Америка и Европа: тук няма какво да се кльопа!"

  Питам Марин Нанев къде държи тази огромна колекция от фигури, къде му е ателието. Разказва ми с усмивка, че си има двор, селска къща, пригодил си е помещения за всичко. В пенсионната си възраст не стои без работа. Напротив! Даже времето едва му стига за всичко, с което се е захванал - обработва земя, сади орехи и овощни дръвчета. В тази полезна дейност е включено и цялото му домочадие. Благодарен е за инициативността и трудолюбието на синовете си, за помощта на всички от голямата си фамилия.
Слушам Марин Нанев и си мисля: Защо нямаме повече граждани като него, та да тръгнат и у нас държавните ни дела, да се оправи България и да вървим по нов, проспериращ път?!
Следващото изложение на чудните фигурки на Марин Нанев бе в Общинския културен институт "Надежда" - Галерия ОКИ - "Надежда", под наслов "Малка пластика от природата". Отново е предизвикан интересът на много граждани, а отзивите са отразени в Тетрадката за впечатления:
"Изложбата е уникална. Фантазията е неограничена. Идеята е чудесна!" - Ж. Плочкова;
"Желаем ти здраве и още успехи на художник!" - семейство Минкови. 
И аз желая на Марин Нанев творческо дълголетие! Да е все тъй наблюдателен, изобретателен, да ни радва с още нови, оригинални фигури, за да изпитваме наслада от природата и от художественото му въображение и майсторство!

Марин Нанев



Въображение и майсторство

Природата - Великият създател


Малка част от голямата колекция