Театърът може и да е хубав

Колкото и не съвременно интелектуално да звучи, но векове наред театърът е смятан и разбиран предимно като забавление, не непременно елементарно и повърхностно, защото доброто забавление може да бъде и смислено, и поучително, и предизвикващо стойностни жизнени въпроси. От магическото пространство на сцената повече или по-малко майсторски в забавен вид могат да се разглеждат ситуациите и проблемите на човека, на любовта и приятелството, на истината и заблудата, на стремежа към малко щастие. И така театърът да бъде хубав, желан и предизвикващ светли чувства. Такова е и посланието, и въздействието на спектакъла "Големите момичета не плачат" по пиесата на Нийл Саймън "Странната двойка", която режисьорът Михаил Петров поставя на сцената на Драматичен театър - Благоевград.
Искрящата от ведър хумор и майсторски написана комедия представя шест приятелки на средна възраст, които се радват на живота и в края на всяка седмица редовно се събират в своя малък "оазис", за да разнищват и коментират нещата от живота, тъжните и весели случки, като всяка от тях по някакъв начин прикрива и тъгата, и самотата си, и нараненото си самочувствие. В режисьорската интерпретация този своеобразен калейдоскоп от емоции и проблеми се разгръща като динамична и наистина добре изградена поредица от сцени на разбиране и недоразумения, които съставляват сценичната драматургия на спектакъла. В своя жанр "Големите момичета не плачат" е много добре замислено и направено представление, в което основният акцент е поставен върху актьорското присъствие и пълноценна разработка на ролите. И именно заради това толкова ярка, действена и истинска в противоречивото си житейско поведение е Жанет Керанова, толкова неочаквана и истинска в комедийните детайли е Нина Болгар, толкова лека и ведра в сценичното си присъствие е Маруся Ваклинова, толкова точна във внушенията е Юлия Дживджорска, толкова искрена и вярна в сценичното си поведение е Соня Дюлгерова.
Както се знае, комедията е най-трудният сценичен жанр, не само защото никак не е лесно да се предизвика смях, но и защото добрата комедия или добре направената комедийна роля изисква специфично чувство за мяра и стил. А в това представление Мария Райнова показва точно такова фино чувство за мяра в изграждането на своята роля. Впечатляващо е умението на актрисата да бъде едновременно смешна и по някакъв начин жалка, силна и слаба, истинска и прикрита, досадна и мила, без при това да губи усета за верния акцент и за елегантно комичното.
Безспорно "Големите момичета не плачат" е актьорски спектакъл, в който именно ансамбълът, единното художествено цяло е постигнато чрез актьора и заради актьора, за което допринасят и младите актьори Илия Павлевчев и Теодор Куков. А такава цялостност на стила и внушението не се срещат толкова често в съвременния театър. Затова и след представлението остава ведрото чувство от посланието на режисьора "Радвайте се на живота, докато още го живеете!" И вярата, че театърът може и да е хубав.


Марина Райнова, Илия Павлевчев и Теодор Куков в сцена от спектакъла


Големите момичета наистина не плачат - Соня Дюлгерова, Маруся Ваклинова, Нина Болгар,  Жанет Керанова и Юлия Дживджорска


Очаквани и неочаквани срещи - Жанет Керанова, Илия Павлевчев и Теодор Куков