Театър с оставки

Дългоочакваната оставка от "Московска" 33 заради провала на общинската политика в борбата с бездомните кучета няма да стане факт. Въпреки че я има, няма да бъде приета. С други думи, Фандъкова отказа на Бояджийска. Вместо да признае вината на кметството в лицето на заместничката си, кметът реши да прави театър.
Добре известно е, че оставката е личен акт, признание за вина, за несправяне със задълженията. Неприемането й е обида и към подаващия оставката, и към хората. Чрез отказа на виновника му се дава да разбере, че е неспособен да вземе правилно решение и да поеме сам отговорността си. За обществото пък обидата е двойна - то явно не заслужава да го управляват достойни хора, които знаят какво правят. И които остават отговорни, дори когато неизпълнената задача не зависи само от тях. Или пък са били несъгласни с начина на решаването на проблема.
Обстоятелството, затвърждаващо усещането за театрална постановка в сюрреалистичен стил, е похвалата на Фандъкова към Бояджийска. Оказа се, че зам.-кметът по екология не само не заслужавала да поеме вината, а напротив - тя била най-радикално настроената управничка в борбата с уличните кучета! Тъй като Бояджийска пое ресора "Екология" преди повече от пет години, е безумно да се твърди, че времето е било пречка за липсата на положителен резулат в работата й. Значи остава съмнението, че някой съзнателно й е попречил да работи в правилната, желана от нея посока. Над Мария Бояджийска обаче стои само шефката й Йорданка Фандъкова. Следователно е напълно логично тя да бъде посочена като основния виновник за изпохапаните столичани и за разнасяните болести. Тя можеше да е добър просветен министър, ако бе останала на мястото, което й пасваше, вместо да играе по гайдата на кукловода Борисов. И точно в този ред на мисли, някак между другото вчера самата Фандъкова намеси в театъра на оставките и своята лична. Боязливо и тихомълком тя намекна, че напускането на поста не й е чужда мисъл. Естествено, никой вече не вярва, че управляващи ще си отидат без бой от който и да е пост, включително от кметството. По-лесно е да се използва вечният рефрен: "Ще подам оставка, но това няма да реши проблема".
А защо всъщност да не го реши? Защо всички властимащи се смятат за велики и неповторими? Не допускат ли, че могат да бъдат наследени от по-достойни и работещи хора? Или просто чакат да заглъхне ропотът и нещата пак да влязат в старите си коловози.