Те загинаха за България

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ

През 1943 г. на срещата между Чърчил и Рузвелт в Казабланка Сталин отсъства като върховен главнокомандващ. Те решават: всички сражаващи се срещу фашизма да се считат за бойци от антихитлеристката коалиция. Единствено в България борците от антифашистката съпротива са обявени за терористи, а фашистките убийци са оневинени.
Съпротивата срещу фашизма през 1941-1944 г. беше организирана в партизански отряди, бойни групи, ятаци и помагачи с централно ръководство. Както всички отряди носеха имена на революционери, така и Габровският носеше името на войводата от 1876 г. Цанко Дюстабанов. Габровският и Севлиевският отряд се обединяват в Габровско-Севлиевски. Съставът е от работници, селяни, студенти и ученици; влизат членове на БРП(к), БЗНС, РМС и безпартийни. Освен българи, участват и двама партизани етнически турци - Ахмед Татаров и Юсеин Мутков, и двамата загинали,   десетки ятаци. До януари 1944 г. са влезли в отряда 126 партизани, от които в сражения са загинали 40.  
За командир на отряда през 1944 г. е избран Иван Райков (Владо), учител. На всеки новоприет партизанин политкомисарят Иван Бъчваров (Ютко) дава да прочете "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов и го изпитва.
На 25 януари 1944 г. 48 партизани влизат в битка със специални части скиори от Казанлък. Отрядът дава три жертви - младежи. Група полицаи отрязва главите им и ги занася в Казанлък. Телата са погребани от селяни и при изграждане на братската могила в Габрово са пренесени костите им. При разпита пред Народния съд не е установено кой и къде е хвърлил главите.  
През януари и февруари отрядът провежда победоносни битки без нито една жертва. Правителството взема решение да унищожи нелегалните с полиция, жандармерия, ловни роти, контрачети и войска. След тежките студове на 28 март в отряда са 39 партизани, от които седем девойки. Най-малката е 17-годишната Параскева Енева (Соня) - ученичка, красавицата на отряда. Нейният брат Николай Енев (Андрей) също е партизанин в отряда. Иван Люцканов (Страхил), певецът на отряда, се майтапи със Соня, че ще пее на сватбата й, а тя му отговаря, че ще играе на неговата сватба. Питат се: "Ще дочакаме ли?" Отговарят си: "Ще дочакаме!" Времето отрежда друго... Страхил загива в този ден!
От Севлиево пристига още полиция, жандармерия и войска. Сражението е от 10.30 ч. до обяд. Отрядът се изтегля на изток към с. Добромирка, но силите са неравни. След обяд се завързва ръкопашен бой, в който отрядът дава втора жертва - Теодосий Александров (Чавдар).
След обяда пристигат подкрепления и около 1500 полицаи, жандармерия и войска обкръжават отряда. Започва голямо сражение. Положението изглежда безизходно. Но Русана Палаузова (Милка) дава тон и запяват "Земята на Ботев и Левски отново е робска земя" - партизанския марш, написан от Христо Кърпачев. Адският бой се води на 100 м разстояние. Загива Ненко Илиев (Лазар) - ремсист, студент в търговската академия във Варна. На другия ден в родното село на Лазар - Крушево, полицаи арестуват 10 души, посочени от секретаря на общината за връзки с нелегални, без разпит близо до селото ги разстрелват. Единият е бащата на Ненко Илиев.
С настъпването на нощта отрядът се опитва да излезе от обкръжението. В канонадата от картечници, шмайзери и миномети е ранен тежко и командирът Иван Райков. Четирима партизани го носят на одеяло. Раненият предава командването на Стоян Бъчваров (Мишо) и му заповядва да го ликвидират, за да спасят отряда и да не попада жив в полицията. Отказват. Решават да оставят ранения командир в гора до с. Кална Кория. Върху клончета постилат платнище, поставят Райков, облечен в униформа на старши полицай от битката при Равна гора, и го завиват с войнишко одеяло. Оставят му парче хляб, сирене, бучки захар, пистолет и отрова.
През нощта отрядът се предвижва успешно на юг от с. Балван, но пътят му е преграден от войска и жандармерия. Ако първият ден са 1500 души, на втория са 5000 - от Ловеч, Плевен, Велико Търново, Габрово, Севлиево. Започва голямо сражение. Към 10.30 ч. долита авиация с два екипажа. Единият пуска вързопи от бомби. Една група от отряда прави опит през нива да премине в друга част на гората, но самолетът се спуска като лешояд ниско и с мощна картечница убива младежа Георги Димов (Янко), ранява Параскева Енева (Соня). Нейният брат чува агонията й и се връща при нея. Самолетът прави кръг, спуска се и с огън убива и Николай. Брат и сестра загиват заедно. Преди тях е загинал брат им Стефан, а месец и половина след Балванската битка - на 15 май 1944 г., загива другият брат Владимир, също партизанин.
 Сражението продължава до мръкване. Командирът Мишо се бие на другия фланг, загиват няколко души и самият той. В сражение е покосен в краката Иван Данаилов (Доктора) - студент в Чехословакия по медицина, и заедно с Иван Григоров (Калин) двамата попадат в плен. След дни на изтезания са застреляни в гора на пътя за Дряново, близо до с. Кална Кория. На 29 март през нощта отрядът трябва да излезе от блокадата. Иначе ще загинат всички. Третият командир Цанко Ганчев (Бончук) повежда хората обратно на запад. Трифон Палаузов (Манол) и сестра му Русана (Милка) остават да заблуждават със стрелба врага. Манол хвърля камъни и вика "Огън!". Войниците побягват в нощта, а Манол и Милка пълзешком излизат от обръча, изминават около 50 км и в родното им с. Енев рът родителите им ги скриват в дръвника.
Изтощените от умора, глад, студ и стрес 22-ма партизани се изтеглят в горите на с. Идилево. Оставеният ранен командир Владо с много трудности пропълзява до ятаци в с. Ловнидол. Вземат го 4-ма нелегални на одеяло, лекуват го, налага се да ампутират пръстите на краката му. Партизанинът Никола Голанов става "хирург". Иван Райков остава жив.
Балванската битка приключва. В двудневните сражения загиват 15 партизани, четирима са ранени, от които двама - пленени. Но партизаните не са унищожени. Защото борците против фашизма бяха идеалисти, обречени на идеята за социална справедливост, за равенство, братство и хуманизъм. За съвременните прагматични хора е трудно да осмислят това.