Те ме изгониха и аз напуснах
/ брой: 128
Така би трябвало да започне сърцераздирателното изявление на президента Росен Плевнелиев за това, че най-после е решил да се откаже от мерака си за втори мандат на поста държавен глава. Защото и на децата вече е ясно, че той е негоден за него. Никой български президент досега не бе унизил до такава степен институцията като него. Никой не е допускал толкова много гафове в речите и позициите си по важни държавнически въпроси. Впрочем трудно може да се намери истинска негова позиция по какъвто и да е въпрос. Защото мнението му винаги се е нагаждало според вятъра на политическата конюнктура и най-вече в угода на задокеанските му съмишленици. Той се оказа най-верният им слуга и защитник в ущърб на изконните потребности на родината ни. В тази си функция той се превърна в най-големия враг на Русия - тази най-близка до нас по славянски корен и историческа роля държава. И същевременно стана най-угодният защитник на американските стратегически интереси в региона. Ако това бе извършил като обикновен гражданин, мнението му и деянията му щяха да са без значение, но като президент на страната той обвърза със становището си цялата република.
Никой наш президент досега не е бил толкова драстично критикуван от всички слоеве на народа. Никой не е бил толкова отричан, осмиван и оплюван като него. Разграничи се неведнъж от него с различно свое мнение и вицепрезидентката му. Единствени негови поддръжници бяха гербаджиите начело с повелителя им Бойко Борисов. И това не е случайно, както не бе случаен и фактът, че именно той го предложи и наложи за президент, защото му беше потребен за собствени интереси тъкмо такъв безличен, безпринципен и угоден държавен глава.
Едва след последния провал с отхвърленото вето върху проектозакона за гласуването на българите в чужбина очевидно не му остана нищо друго, освен да се изсули като мокра връв от ситуацията чрез едно сърцераздирателно, но неубедително изявление. Впрочем това е най-доброто решение, взето от него в политическата му кариера.
Атанас ТОНЧЕВ