Тъжно и смешно
/ брой: 218
Група социолози си спретнаха вчера политическо митингуване, използвайки за пропаганда национално изследване. Проучването е извършено от НЦИОМ и показва въпиющата неграмотност на младите хора по теми, свързани с миналото и настоящето на България, на Европа и на света. Констатацията не е изненада за никого. Неоспорима реалност е, че младите не четат, не се интересуват от политика и че общата им култура е на ниско ниво. И вместо това да буди тревога и загриженост у обществениците, които да предложат реални идеи за преодоляване на проблема, те използваха резултатите от проучването, за да оплюят социализма.
От промените у нас измина почти четвърт век. Някои обаче не пропускат да вадят скелетите от гардероба, които да изправят като оправдателен щит пред нерешените си проблеми. Компанията от изследователи на общественото мнение, явно стреснати от носталгията по живота отпреди 23 години, демонстрирана от младите хора, обвиниха за незнанието им... учебниците по история. Не, не се чудете! Става въпрос за хора, близки до ЕНП и до ГЕРБ, които с пари на чуждоземски организации се опитват да направляват образователния процес у нас. С призраците на миналото. И с "доказателства" за това колко лоши са майките и бащите ни, а и някои от нас. И призоваха за повече часове в училище, в които да се изучават тоталитаризмът и авторитарният режим у нас преди 1989 г.
Всичко това показва, че българското историческо лутане продължава. И че не се знае дали някога ще свърши. Вярно е, че учените нямат единно мнение кога трябва да се сложи точката на един учебник по най-нова история. Мнението на повечето от тях е, че историята трябва да описва само напълно завършили събития. И че е издържано те да се коментират в по-отдалечен отрязък от време.
Но господата социолози бързат. Пък и тях едва ли ги интересува истината, която да бъде отразена в учебниците. Важното е да защитим бившите управляващи и да обвиним във всички грехове от 1944 г. до днес БКП и БСП. Т.нар. експерти не се посвениха цинично да омаловажат Златния век и делото на Кирил и Методий. Те се възмутиха, че за тях пишело повече в учебните помагала, отколкото за концлагерите, за Мара Рачева, за Никола Петков, за Тодор Живков и т.н.
Черешката на тортата на безсмисленото политическо-социологическо дърдорене сложи педагог, който с патоса на апостол разказа, че "онагледявал" в час най-новата ни история, като изправял един срещу друг ученици - агент на ДС и жертва...
Тъжно и смешно...