Тайнството на чудотворните икони

Петя Павлова

Всяка икона е образ, който пресъздава божествения първообраз и самата тя не бива да бъде издигана в култ, а по-скоро възприемана като светиня, заради скритата от очите ни нейна сила.
Упованието в иконите е упование в божествената сила. Именно тази мисъл дава основание на православните християни да обсипват иконите с целувки, да ги окичват с цветя, да коленичат пред тях и да се молят горещо пред облика на светец, архангел, пред образа на Исус Христос, Божията майка, Светата троица или пък пред изобразени от иконописци библейски сцени - те пресъздават случилото се преди повече от 2000 години. Защото преди две хилядолетия Бог изпраща своя син между хората, за да ги научи на Христовата любов.
И до ден-днешен в името на Исус Христос, в името на Отца, в името на Светия дух стават чудеса. Достатъчно е човек да е уподобил себе си на Христос и да е любящ като Христос, за да преживее сбъдването на мечтите си като чудо.
Затова и чудотворните икони помагат на определени хора, а не на всички. За случването на чудо в живота на християнина той се подготвя дълго. Понякога подготовката преминава под знака на добродетелта, друг път - под знака на благодарността, но винаги е съпътствана от любовта, "защото любовта покрива множество грехове".
В Библията християните откриват насоки към поведение, благоразполагащо Бога към тях. И не друг, а Бог стои зад всяка икона, пред която горещо се молят хора, за да се сам разпореди във всяка човешка съдба. Ще е хубаво да знаем още, че Бог има свои божествени помощници в делата си и те, молени от нас за помощ и подкрепа, търсят божията, много голяма и нужна за разрешаването на всеки човешки проблем, снизходителност и милост.
Такава божествена, много голяма милост и снизходителност от Бога за вярващите измолват божествените помощници, които вършат с делата си чудеса. Те са невидими за очите ни, но с тяхна помощ разрешаваме и неразрешими проблеми. Откриваме ги там, където хора са засвидетелствали факта, че са получили отговор на молбите и молитвите си.
В книгата, в която посетителите на Бачковския манастир вписват своите благодарности към чудотворната икона на Св. Богородица с Младенеца, е разказана историята на малкото момче от турски произход Сали. Родителите на Сали, мюсюлмани, го довеждат в манастира, упътени от християни, заради неизлечимата болест на детето. Покланят се пред иконата на Божията майка, молят я горещо за помощ и чудото става. Малкият Сали е чудотворно изцелен, а собственият му баща - като друговерец, вписва поредното чудо, случило се в божията обител, с преливаща сърдечна благодарност към Бога и към Божията майка.
Чудотворната икона от Бачковския манастир е подарена от двама грузински монаси на обителта през 1311 г. Когато обковават със сребърна ризница иконата на Св. Богородица с Младенеца през 1819 г., тя е поставена при олтара на манастирската черква. На сутринта чудотворната икона е намерена на друго място - до вратата на черквата. Няма обяснение как се е преместила и това силно озадачава монасите. На един от тях му се присънва, че Божията майка иска да бъде там - до вратата, за да вижда по-хубаво кои посетители са с чисти сърца.
Чистото сърце е обичащото сърце. С хубави чувства и с почит към Бога в душата, сестрата на цар Борис III - княгиня Евдокия, пътува за Кръстова гора през 30-те години на миналия век. Носи със себе си страха от смъртта, заради неизлечима болест. Придружава я синът на шофьора, обслужващ царското семейство, който имал също тежка диагноза. Престоят на Кръстова гора на Евдокия и на малкото момче е за тях доказателство, че Бог върши чудеса с лекота - и двамата оздравяват по чудодеен начин.
Върху руините на стар християнски храм се издигала нова черква и в нея молитвите и молбите на хората биват чути от Бога. И досега поклонници отиват в Родопите, за да получат изцерение или облекчение от светостта на мястото, наречено Кръстов връх.
В покрайнините на София, в Обрадовския манастир, пред иконата на св. Мина, вярващите християни се кръстят с упование за чудо... Не първото, а поредното чудо. Първото е откриването на манастира през 1927 г., когато баба Бона (откривателка на разрушени черкви и манастири), изравя част от кръст и кандилница от основите на старата черква, изравнена със земята няколко века по-рано. Бликва и водата от аязмото, в близост до олтарната абсида, която е възприемана за светена.
И понеже болни оздравяват, бездетни се сдобиват с рожби, намират се откраднати вещи и се разрешават сложни проблеми в този манастир, поклонниците извиват дълга опашка пред чудотворната икона на св. Мина. Някои от тях се вслушват в думите на възрастната монахиня баба Златка от Обрадовския манастир, която приживе въвежда ред в мислите на християните. Тя ги учи да се уповават в Бога и да молят св. Мина да бъде техен застъпник и молител пред всемогъщия Бог.
Единствен Бог е този, който дава здраве, сигурност, облекчение и утеха. И всяка икона може да бъде чудотворна, ако думите, изказани пред нея, са изказани с чисто сърце и с убеждение, че Бог върши чудеса. Точно затова в Библията е написано: "...Нека ви бъде по вашата вяра".

Обрадовският манастир

Кръстовден на Кръстова гора

Бачковският манастир