Тайните на прехода

Теодоси КИРОВ

Новата книга на издателство "Захарий Стоянов" "Петър Младенов - цялата истина" е посветена на най-дългогодишния български външен министър и първи президент на Р България. Тя е своеобразен калейдоскоп от събития и личности, свързани с нашата външна политика и управлението на страната през 70-те и 80-те години на миналия век, и с годините на прехода.
Авторът Пенчо Ковачев е успял да излезе от традиционния шаблон на биографии на видни политически фигури и е създал интересна и завлaдяваща книга. В нея са умело преплетени неизвестни факти от живота на Петър Младенов и непубликувани откъси от мемоарите, които той започва да пише месеци преди смъртта си, но така и не успява да завърши.
Като основна характеристика на водената в продължение на 18 години от Младенов външна политика авторът откроява неговата "тиха дипломация", благодарение на която България успява да заеме достойно място на световната политическа сцена в епохата на Студената война и "желязната завеса". Книгата разкрива и кои именити международни политици, превърнали се с годините в лични приятели на Младенов, са подкрепяли страната ни в трудни моменти.
"Петър Младенов - цялата истина" пресъздава с неизвестни досега подробности събитията от навечерието на 10 ноември 1989 г., когато Петър Младенов се изправя открито срещу тоталитарния режим на Живков и заедно със своите съмишленици слага началото на демократичните промени у нас. Тя оборва аргументирано и последователно митологията около т.нар. танкова реплика на президента и най-после дава отговор на въпросите, които витаят в общественото пространство повече от четвърт век:
* Защо от нашата общественост бе скрито, че не е била извършена пълна техническа експертиза на видеозаписа и експертите не са имали достъп до оригиналната видеокасета?
* Кой и защо излъга, че автентичността на касетата е потвърдена в лабораториите на КГБ?
* Има ли истина в твърденията, че Петър Младенов е станал жертва на "приятелски огън"?
Книгата на Пенчо Ковачев дава отговор на тези и на много други въпроси и представлява любопитно и увлекателно четиво за всички, които проявяват интерес към политиката, историята и тайните на прехода.


Години на равносметка

Когато става държавен глава, Петър Младенов отказва да се настани в държавна резиденция и продължава да живее в собствената си вила в Бояна. След като подава оставка, съкращават наполовина охраната му, а скоро след това и съвсем я премахват...
"Така от властта си тръгна един добър човек и държавник - си спомня Петър Петров. - Той стана жертва на "приятелски огън" от собствената му партия. А след това не заслужаваше тази помия, която се изля върху него. Младенов никога не е бил алчен за власт, никога човек на крайностите, винаги беше умерен и уравновесен."
След като се оттегля от властта и излиза в пенсия, Петър Младенов купува малка къща в с. Церово, Пазарджишко. От ранна пролет до късна есен живее там със съпругата си Галя и внуците им Александра и Петър. Бързо стопява дистанцията с хората от селото, които се гордеят с именития си жител...
Старите партийни другари рядко посещават Младенов в селската му къща, но дори и да се е чувствал забравен или огорчен, той не дава да се разбере. Бившият му охранител Петър Петров, който често го навестява сам или с колегите си, отбелязва: "Той никога не спомена нито една лоша дума за колегите и другарите си от ръководството на партията."
След напускането на президентския пост Младенов живее с обикновена инвалидна пенсия. Както всеки друг гражданин, и той минава през ТЕЛК, за да бъде освидетелствано тежкото му сърдечно заболяване. Когато го питат защо не поиска да му бъде отпусната персонална пенсия като на бивш държавен глава и министър, той отговаря, че заслугите му към страната с нищо не са по-големи от тези на един дългогодишен учител или тракторист.
Не ползва служебна кола, офис и секретарка, не регистрира фондация на свое име. Вратата на дома му е отворена за всеки, който желае да го посети. Чести гости са му и журналистите. Не отказва интервю на никого и умело прикрива раздразнението си от някои постоянно повтарящи се въпроси.

Ето избрани извадки от тези разговори през годините:
 
1991 г.
Не съм политик в сянка и не обичам политиците в сянка. Даже да беше ми предлагал някой, щях да откажа. Аз мисля, че и обстановката в страната не изисква такива политици. Сега се занимавам с най-хубавата работа в света - отглеждам внуци и цветя.

Репликата (за танковете - б.а.) се появи, за да обслужи определени политически цели. Това трябва да е ясно. Такъв случай, такъв прецедент няма в световната история. Както и няма никъде по света такова следствие, което да разследва дейността на един президент по даден въпрос за толкова кратко време.

1993 г.
Както и да определят 10 ноември - като дворцов или някакъв друг преврат, и да омаловажават значението на предизвиканите промени, тази дата ще остане разделна в българската история - като граница между две епохи в нашето развитие.

За себе си знаех основното - без политически плурализъм и без опозиция демокрация няма, а ако няма опозиция, то тя трябва да се създаде - не изкуствено, но трябва да бъде създадена.
 
Аз съм отвратен от българските политически нрави и затова се оттеглих.

Никога в живота си не съм бил слуга - нито на Москва, нито на Вашингтон, нито на Париж, нито на Лондон. На никого! Винаги съм се стремял да пазя достойнството на България и на българския народ.

1994 г.
Ако бях решил да не я подавам (оставката - б.а.) - никой нищо не можеше да ми направи. Имах международна поддръжка в този момент. Но исках да покажа на българския народ, че има и друг начин за ръководство на една страна. Ако част от този народ не те иска, политикът е длъжен да слезе от сцената. Това е въпрос на морал.
 
1995 г.
Дългогодишният ми опит на външен министър ме е научил, че политиката не търпи импровизации, че ако искаш да постигнеш резултат, трябва сериозно да се готвиш за всяка среща. И че ако сам не защитиш интересите и достойнствата на страната си, никой няма да направи това за тебе.

1996 г.
Една от причините за провала на социализма е фактът, че някои си въобразяват, че са незаменими.

Андрей (Луканов - б.а.) е мой близък приятел. Знам как мисли. С него сме имали противоречия по различни въпроси, но никога не сме поставяли под съмнение приятелството ни. Той търсеше решение за проблемите на България. В тази трудна обстановка нищо чудно да е критикувал Виденов. Това е нормално. Те търсеха пътища - и Виденов, и Андрей, и Лилов.

1997 г.
Най-доброто за външнополитическата ни ориентация е да се съобразяваме с Германия и с Русия. От своя страна те помежду си също много се поддържат. Това са най-надеждните ни партньори.