Тайните на Кехлибарената стая от Царское село

Галина ДАНКОВА

Славата на Кехлибарената стая нашумя силно през последните месеци покрай сензационните съобщения за изчезналия влак на Хитлер, който според слуховете превозвал плячката на Третия райх. Преди около месец изтекоха съобщеия, че демоничният влак уж бил локализиран някъде в Южна Полша. Сред  серията от догадки и предположения какво  се крие във вагоните някои изразиха съмнение, че там се намира известната Кехлибарена стая - един от шедьоврите на световното архитектурно изкуство, спечелила си още прозвището "осмо чудо на света".
Стаята е създадена в началото на 18 век в Прусия по поръчка на тогавашния крал Фридрих Първи. Идеята била едно цяло помещение да бъде облицовано с пана, изработени от кехлибар. За целта били доставени няколко тона от този ценен полублагороден камък. В крайна сметка проектът не бил завършен, тъй като заради грешки в изпълнението облицовките изпопадали от стените. Дворецът  "Шарлотенхоф" останал без кехлибарена стая. През 1716 г. крал Фридрих Вилхелм Първи подарява скъпоценния кабинет, опакован в няколко сандъка, на тогавашния руски владетел цар Петър Първи. Това трябвало да бъде знак на добра воля и начин за укрепване на политическото съюзничество със силната тогава Русия. По времето на Петър Първи в Русия става модерно колекционерството на културно-исторически ценности. Лично Петър Велики се занимава с колекционерство, най-вече за да не изостава от модните тенденции на Запада. Той събира всевъзможни редки и стойностни предмети, дори основава и отваря за масовия посетител първия музей в Русия - т.нар. "Кунсткамера". Очевидно Кехлибарената стая е била една от модните прищевки на царя.  Интересното обаче е, че той не си прави труда даже да я разопакова и да я монтира в някой от многобройните си дворци и резиденции. Може би просто не му остава време. Едва неговата дъщеря - императрица Елисавета Петровна се сеща за скъпоценността и заповядва на своя любим придворен архитект Бартоломея Расстрели да проектира разстановката на Кехлибарената стая в Зимния дворец.
 През 1770 година стаята е пренесена в Царское село, където се намира една от императорските резиденции на династията Романови.
През 1710 г. Петър Велики строи тук малък дворец от камък за любимата си съпруга Марта Сковронска, известна още като Екатерина Алексеевна. Дворецът  получава нейното име - ЕкатерининскиЙ, с което е известен и до днес.
След като на престола се възцарява дъщерята на Петър Първи, Елисавета Петровна превръща това място в разкошна лятна резиденция. Точно нейната наследница, Екатерина Велика, пренася Кехлибарената стая от Зимния дворец в Царское село.
Тя била запалена почитателка и познавачка на европейската античност, на древна Гърция и Рим. Придворният архитект Чарлз Камерон, шотландец по произход, реализира мечтата й да живее сред "гръцко-римска рапсодия". В близост до Екатерининския дворец той строи нов архитектурен ансамбъл, наречен "Терми". Комплексът включва висящи градини, рампа, която се спуска към парка и колонада, украсена със скулптурни бюстове на извести личности от Древността. На етажа под Колонадата се намират покоите на императрицата. Точно там Камерон монтира  Кехлибарената стая, която се състои от 22 пана, 24 колони, 4 антични мозайки, докарани от Рим, огледала, кристални  полилеи и стенни лампи. Стаята е трябвало да пресъздаде едновременно атмосферата на античните терми и римските градски вили. Екатерина Велика прекарва последните години от живота си в извънстоличната резиденция в Царское село. Тук тя посвещата времето си на любимите занимания - четене, писане на писма и мемоари, дълги разходки в парка, построен в английски стил.
Кехлибарената стая изчезва през Втората световна война и оттогава за нея кръжат легенди, слухове, догадки и много измислици. Някои твърдят, че в навечерието на Втората световна война тя е била евакуирана по нареждане на Сталин, а на нейно място е било поставено копие. При блокадата на Ленинград немските войски превземат Царское село и се настаняват в Екатерининския дворец. Те демонтират Кехлибарената стая, опаковат я в сандъци и я изпращат в Кьонигсберг (днешния Калининград). Когато ходът на войната се обръща и руските войски влизат там, стаята вече я няма.
В момента в музея-резерват Екатеринински дворец е изложено копие на Кехлибарената стая. То се намира точно там, където е бил оригиналът по времето на Екатерина Велика, и на вид максимално пресъздава първообраза. Работата по възстановката продължава няколко десетилетия. Тя е бавна, сложна и струва много пари. Термите са отворени за посетители само в летните месеци. За да влезете в музейния резерват, се чака на  дълга опашка. Билетът струва около 10 евро.
Царско село се нарича днес град Пушкин.  Намира се на около 25 км южно от Санкт Петербург. Стига се бързо и удобно с маршрутно такси, автобус или жп електричка.


Кехлибарената стая - фрагмент


За да влезете в музейния резерват, се чака на дълга опашка