Тайната обитателка на блатата

Ондатрата у нас е позната още като мускусен плъх. Това е гризач от семейство Хомякови, естествено разпространен в Северна Америка. Прекрасната й кожа и възможността да се развъжда е причина за разселването й в по-голямата част от Европа, в Северозападна Азия и континенталната част на Далечния изток.
Тялото на възрастната ондатра е дълго около 25-30 см, а опашката й стига до 20-28 см. Теглото е около 1 кг. Ушите са къси, а опашката е покрита с редки косми и дребни люспи, странично сплесната. Има частична плавателна ципа между пръстите на задните крака. Оцветяването най-често е кестенявокафяво, но може да варира от охровокафяво до напълно черно. Малките са сивокафяви. През зимата козината й става по-тъмна, гъста и лъскава. Ондатрата има жлези, които отделят мускусен секрет и затова често я наричат мускусен плъх.
В Северна Америка тя е широко разпространена, а заради стопанското значение на кожата й е разселена в редица европейски държави, както и в Сибир, Казахстан, Монголия и Китай. В началото на XX век е пренесена в Чехословакия с цел изкуствено отглеждане за добив на кожи. Ареалът бързо се разпростира по поречието на Дунав и за 70-80 години достига делтата на реката. Животни от Русия допълнително са внесени у нас през 1956 г. в езерото Сребърна пак с цел добив на кожи. За кратко време числеността на популацията силно нараства.
Ондатрата обитава брегове на реки, езера, блата и канали. Води полуводен начин на живот, като отлично плува и се гмурка под водата. Най-често се среща в заблатени местности в устията на реките и в маловодни водоеми с брегове, покрити с буйна тревиста растителност. Копае сложни дупки в бреговете на водоемите с вход под равнището на водата. Гнездовата камера се намира над водното равнище. При заблатени и ниски брегове строи куполообразни къщички, високи повече от 1 м и с приблизително същия диаметър, от сухи клонки, треви или натрошени тръстикови стъбла. През зимата строи къщички върху заледената повърхност на водоемите, пробива дупка в леда отдолу и търси храна под водата. Едно семейство може да построи и използва няколко къщички.
Ондатрата прави хранителни площадки сред тръстиката и другите водни растения. Тя е почти изключително растителноядна - пролетно време се храни с млади стъбла и листа, а през останалата част от годината с коренища. Предпочитаната от нея храна са младите връхчета на тръстиката, преди още да се покажат над повърхността на водата. Яде и животинска храна - мекотели, раци, червеи, жаби и риби. В началото на 60-те години на миналия век български специалисти изследват стомашното съдържание на 300 ондатри, уловени в Сребърна, и не откриват нито един пример за храна от животински произход.
Активна е предимно сутрин и привечер. Размножава се от 1 до 4 пъти през годината. Бременността й трае около 25 дни. Ражда от 6 до 8 малки, които бозаят около месец, след което стават самостоятелни и при благоприятни климатични условия започват да се размножават още през същата година.
Ондатрата е обект на промишлен лов заради кожата й, която се ползва в кожухарската индустрия. Тя заема едно от първите места по добив на ценни кожи сред животинските видове в световен мащаб. До 1975 г. за един зимен сезон в Сребърна за добив на кожи са улавяни между 200 и 300 ондатри чрез поставяне на челюстни капани до отвора в ледената кора под къщичките на животните. За ушиването на едно палто са необходими 150-170 кожи, тъй като се използва само гръбната част, където косъмът е най-добър. Поради очевидната липса на икономически основания за допускането на ловци на ондатри в защитената територия през 1975 г. Министерството на горите забранява улова на животните в Сребърна. Месото на ондатрата се използва за храна. Тя е преносител на болестта туларемия. Разрешена е за лов от 1 ноември до 28 февруари.