Тайна "партизанска" война в Либия

Ейдриън Блумфилд
Дейли телеграф

Жители на либийската столица твърдят, че все по-често хора стрелят от движещи се автомобили, говорят за нападения срещу контролно-пропускателни пунктове и чести престрелки след падането на нощта. Въпреки че се сражава срещу опозиционните сили на три фронта на изток и юг от столицата, либийското правителство настоява, че е умиротворило Триполи, представяйки столицата като бастион на непоколебима лоялност към полковник Муамар Кадафи.
През деня нещата са привидно нормални. Столицата е лоялна към режима, обичат да изтъкват официалните придружители, които задължително следват западни журналисти из града. През нощта обаче по-често се чува стрелба, отколкото падане на натовски бомби. Придружителите изтъкват, че тези звуци са от местни граждани, които празнуват, стреляйки във въздуха - отчасти правдоподобно твърдение, след като полковник Кадафи раздаде оръжия на лоялните жители и ги окуражи да ликвидират дисиденти. Понякога обаче стрелбата се чува ясно в продължение на часове и трудно може да бъде обяснена. Престрелките са най-чести в по-бедните квартали като Сук ал Джума и Фешлум, както и в района Таджура - места, на които през февруари, когато бунтът беше в зародиша си, също имаше демонстрации срещу Кадафи.
Режимът се чувства достатъчно сигурен, за да допусне репортери до тези райони, а жителите, които са наясно с присъствието на правителствените служители, покорно обявяват, че всичко е наред, изтъкват любовта си към полковник Кадафи и изразяват надежда, че той ще управлява завинаги. Но когато журналисти на "Дейли телеграф" стигат сами до Сук ал Джума, след като се измъкват от придружителите си, откриват малко по-различна история.
За разлика от по-богатите квартали, повечето магазини тук не са украсени с портрети на Кадафи и редовно се съобщава за малки прояви на неподчинение като графити или оцветяването на домашни любимци в революционни цветове. Много хора в квартала не желаят да говорят открито и често изразяват по заобиколен начин недоволството си от Кадафи. Обяснявайки нуждата от евфемизми, един от жителите изтъква: "Много е опасно. Хората се страхуват да говорят, защото навсякъде има тайна полиция и информатори". Само хората, които наистина подкрепят полковник Кадафи, говорят свободно, макар да признават, че поне 30 процента от хората са против режима. Според други, съотношението между привържениците на Кадафи и опозицията е 50 на 50.
И въпреки това, по един въпрос, изглежда, има консенсус: през нощта бедните улици на Сук ал Джума са много опасно място. Зад щанд за видеодискове, от който гърми музика на улицата, млад привърженик на Кадафи разказва за нощни нападения на членове на силите за сигурност, които пристигат след свечеряване и блокират Сук ал Джума. Пак след здрач, по улиците се появяват и автомобили, от които неизвестни стрелят по полицаите. Някои от най-честите изблици на насилие се случват на пресечка близо до мост, свързващ квартала с останалата част от Триполи. Според жителите, именно тук 10 души са били убити при потушаването на протестите в началото на бунтовете. Контролно-пропускателен пункт на пресечката често е бил обект на нападения от въоръжени бунтовници през последните седмици, отбелязват жители, чиито домове гледат към района.
"Случва се почти всяка нощ", заяви местен жител. "Една вечер имаше четири тела. Те бяха бързо отнесени, а ранените изчезнаха".
Не е ясно какъв е мащабът на бунта в кварталите на Триполи. Представители на опозицията в райони на бунтовниците съобщават за над дванайсет активни бойни групи, които действат независимо една от друга. Бунтовниците в планините Нафуса, югозападно от Триполи, миналата сряда отново започнаха да настъпват, след като се въоръжиха, както се твърди, с натовски оръжия, спускани с парашути. Но, подобно на колегите си на изток, те рядко успяват да задържат територия извън естествената крепост на опозицията.
Разгневени от липсата на напредък, лидери на опозицията се надяват, че като започнат нелегална война на изтощение в Триполи, ще могат да блокират силите на режима, които иначе биха могли да бъдат разположени на други места, демонстрирайки колко незначителен всъщност е контролът на Кадафи върху столицата. Това е критерий за успех за тях.
Изглежда насилието не настройва хората срещу бунтовниците. Вместо това все по-очевидното безпаричие в столицата изглежда засилва недоволството от режима. Цените на храните се увеличиха, опашките продължават с дни и банките ограничиха тегленията до 750 лири на месец, подкопавайки мълчаливо споразумение между Кадафи и много от хората му, с което те размениха финансова сигурност срещу демократични свободи.