Търси се... Йосиф Шнитер

Велинград, юни. Пътуваме по булевард "Съединение" с "единицата" като с "бус туристик" нагоре-надолу, докато хванем изплъзващите ни се детайли на цялото. Тропоската между трите селища Каменица, Лъджене и Чепино отдавна не личи. Ориентири като хотел "Рич" и "Болницата", обозначаващи началото и края на едно или друго от съставните селища, се знаят само от местните хора. За някои това дори не е важно. Онова, което ги обединява и прави общата картина много привлекателна, са боровете и водата. Прекрасни паркове - големи и по-малки, оазиси сред градската инфраструктура, натежала на места от хотели и къщи за гости, и вода, много вода, течаща от чешмите навсякъде, пълнеща басейни и джакузита с различна големина и форма.
Някога топографията на селището се определяше от местоположението и наименованието на баните - Вельова е в Лъджене, Кремъчната - също, Сярна баня и Кална - в Каменица, Радонова и Топилата - в Чепино... Сега това се е размило.
В хотелите, бивши санаториуми, не винаги знаеш вода от кой извор пиеш. Промяна личи и в Централния минерален плаж на Велинград, който носи името на някогашния кмет на Лъджене Йосиф Шнитер. Популярността му се поддържа от деца в плувната школа, руски туристи и български такива, които живеят на квартира. Всеки хотел и къща за гости има свой басейн или най-малкото джакузи, някои и сауна. А някога, през 1934 г., роденият в Пловдив Йосиф Йосифов Шнитер, завършил право в Софийския университет, е първият в страната назначен, а не избран, кмет на с. Лъджене, Пещерска околия. Кмет е и на първата сборна община на селата Каменица, Лъджене и Чепино. На тази длъжност е до есента на 1938 г.
Като кмет Йосиф Шнитер проявява европейска култура и амбиции в управлението и благоустрояването на селищата. През 1935 г., по негова инициатива, е открита скиорска шанца в Лъджене. Пак по негово време са каптирани 32 извора в м. Лигорине, прави се корекция на коритата на река Еленка, Луковица и Стара река, построени са ресторант на Клептуза, Горски почивен дом на Юндола, новата сграда на Кална баня. А през 1937 г. е построен, пак по инициатива на Йосиф Шнитер, първият по рода си в Югоизточна Европа минерален плаж в Лъджене.
Във връзка със 120 години от рождението и 40 години от смъртта на първия кмет на града Йосиф Шнитер, отбелязани преди четири години, в рамките на Велинградските културни празници беше показана интересна фотоизложба. Експозицията съдържаше снимки и документи от личния архив на Йосиф Шнитер, предоставени от сина му Антон. В нея бе включена и фотоизложбата на Йосиф Шнитер, с която той е гостувал в Пловдив през 1935-1936 г. Рекламирал е курорта Чепино със снимки, направени с личния му фотоапарат. Инициативен и далновиден, кметът Йосиф Шнитер подпомага и рекламира курортното дело - организират се плувни и ски състезания, конкурси "Царица на плажа", конгреси на БТС и Българския народен морски сговор...
Сега над спретнатия и чист, но немноголюден Минерален плаж е надвиснала недостроена сграда, която по думите на велинградчани старее от 10 години. Не се знае какво е било нейното предназначение и защо е била изоставена. А заграденото място зад нея е обрасло с неконтролируема растителност. Оказва се, че  бавно се превръща в малка Амазония славният стадион на Велинград. През 2002 г. главният стадион е бил апортиран в СД "Братя Бееви", за общината са останали 25 процента. По същество градът е останал без свой стадион. Спортните състезания, включително и на футболния тим "Чепинец", се провеждали в Ракитово. Филип Беев беше кмет на града в периода 2003-2007 г.
Около Вельова баня, която е паметник на културата, новоиздигнати хотели сякаш ще влязат в парка. Офанзивата е очевидна. Знаковата за Чепино и града Клептуза отдавна не е това, което беше -  езерото е непочистено, известният от многобройните пощенски картички ресторант е занемарено място, което подлежи на ремонт, наоколо два негови събрата от по-ново време се опитват да съблазнят туристи, но като цяло картината е носталгично нерадостна. Край Клептуза е теснолинейката, по която минава знаменитата мотриса. От някогашната живописна стара сграда на гаричката скоро ще остане само скелетът, а си струва да бъде ремонтирана и да е част от атракцията Клептуза.
Някогашните санаториуми отдавна са превърнати в частни хотели. Конкуренцията е голяма, но продължава да се строи и както казват някои от собствениците - "за всеки влак има пътници".
Руските туристи са постоянна величина в града на Вела Пеева (1922-1944). Нейната къща-музей и паметник в родната Каменица са в добро състояние.
В съставните селища на Велинград са родени известният македонист и революционер от ВМОРО Владо Черноземски, станал причина за исторически събития и обявен в началото на ХХ век за терорист №1 в Европа, големият български оперен певец Николай Гяуров (1929-2004) и неколцина личности от най-новата история на България, просветнали за известно време на небосклона й, всеки заслужил на своето поприще.
В центъра на града тече мащабен ремонт и това кара туристите да прескачат локви и строителни материали. Иначе сградите по пешеходната улица, сред които акцент е и старото читалище "Отец Паисий 1893", красивото здание е от 1931 г.,  радват очите с разнообразието на фасадите си. Мнозина са били свидетели на Велинградските празници на културата и знаят качествата на Смесения градски хор "Николай Гяуров", както и на Музикалната школа и младежкия духов оркестър с мажоретен състав "Димитър Мечев". Тази година празниците започват на 7 юли и ще продължат до 15 юли. Поради ремонта ще се проведат на сцена на паркинга на "Централ". Всички културни прояви това лято са посветени на 70-ата годишнина от създаването на града и 10 години от получаване на приза "СПА столица на Балканите". Това отличие е колкото заслужено, толкова и задължаващо. Велинград е великолепен, царствен дар от природата и иска много повече отдаденост, грижа и обич.


Над спретнатия и чист, но немноголюден Минерален плаж е надвиснала недостроена сграда - паметник на безстопанствеността


Красивата сграда на читалище "Отец Паисий 1893"


Къщата на Николай Гяуров

 
Клептуза днес не е онова, което беше - символ на града