Търси ли някой читави хора?

През така наречения преход народът ни стана по-мнителен от когато и да било или по-скоро престана да вярва и на управляващи, и на институции, и на преса. Просто това, което виждат очите или чуват ушите, се оказа доста по-различно от казваното от онези, в повечето случаи избрани, които имат за задължение да действат "на ползу роду". Пример?
Ами тази година се оказа, че няма да ям гъбки в буркани, които години наред моя добра стара приятелка ми изпращаше от Ахтопол. Гъби имало, ама я било страх жената да ходи из красивата гора около градчето, защото навсякъде били оставени раници или якета, понякога мръсни чорапи, с които преминаващите бежанци белязвали пътя си. Страх, без да е имало, слава Богу, терористичен акт. Но после някак думите, че "сигурността на границата ни е осигурена", минават покрай ушите ни. И без да се вторачваме в слова като "Дейвид ни похвали за начина, по който защитаваме границата си". 
Напоследък се чудя как да заобикалям всеки ъгъл или кръстовище в любимата наша столица, защото няма как

да пусна в протегнатите ръце

на всички тези възрастни жени, които просят, жълти стотинки, които според тях са за хляб. Нещо много станаха и никак не са в синхрон със словата, че икономиката ни расте, макар и с малко. После ме захлупва за кой ли път информация, че демографският ни срив е несравним дори със страни от онзи трети свят, който ту го гони суша, ту войни, ту терор, а най-вече глад. 1/3 от децата ни в училищна възраст са напуснали училище, защото заедно със семействата си са заминали извън страната. Образованието ни било на такова ниво, че от управляващи през опозиция до всяко по-заможно семейство, всички изпращат децата си да учат зад граница.
Е, и "строителите на съвременна България" са изпращали наследниците си да учат "по Европата", ама се връщали у дома, в България, за да продължат фамилни дела или да довършат стореното от предците им. Повечето дори изоставили учението, за да се влеят в състава на българската армия по време на Балканската и последвалите войни. Просто заради идея, кауза или принадлежност към род и Отечество. Няма как да се получи днес, убедени сме и

свеждаме поглед

когато ни уверяват, че се действа съобразно национални интереси. Защото децата остават там, независимо дали ще имат възходяща кариера или ще работят несъответна на образователното им ниво дейност. В повечето случаи второто, но с оправданието, че в България няма условия за реализация. Справка: преуспелите българи, които в САЩ карат онези огромни камиони, кръстосващи от Канада до Маями със стоки с нестандартни размери. Да си замечтае човек за камионите от онова време, които разнасяха товари от Лисабон до Техеран, но и с български стоки. Още нещо?
Един успял актьор споделя, че засаждал дръвчета пред блока си, грижил се за тях, но пораснали и се налагало да се подкастрят. Молил Столичната община многократно да го направи и когато не получил отговор, действал на своя глава. Да, ама дошли и го глобили общинските чиновници, защото нарушил някакви правила. Дали в бъдеще той и съседите му ще вярват на градската управа, за която сигурно са гласували на последните местни избори? Просто ще си мърморят вечер на туршийка, домашна ракийка и сланинка и ще се правят, че не са разбрали призива да се откажат от тези благинки, защото са вредни за здравето. А са вредни, защото ако не се обложат с нов данък или глоба, няма как да се напълни хазната. А че тя е празна, няма нужда някой да ни казва. Щом се теглят един след друг заеми, значи някъде нещо скърца с пълненето. А скърца, защото

 нещо куца с възходящото развитие

и кранчетата по границите. Щом има и идеи да се облагат с данък "влизане в столицата" и автомобилите от провинцията, значи нещата се тръгнали по онази спирала, която напоследък бюрократите от Брюксел нарекоха "гръцка". А ако провинцията реши да спре "мазните влакове", както ги наричаха още по "другото време", нещата съвсем ще загрубеят.
Добре, че БДЖ-то така го е закъсало, че дори и да искат малкото останали по селата пенсионери, няма да успеят да изпратят "на децата" ни сланинка, ни туршийка, ни ракийка. Пък и не е здравословно. В такава ситуация по-добре столичани да тръпнат в очакване на новите трамваи втора ръка от Чехия, с които същата Столична община ще ни зарадва през следващата година. Тези трамваи били действащи в Прага, но после ще радват софиянци. Който е бил в Белград или Рабат например, трудно би приел, че е повод за бодър рапорт новината за трамваи втора ръка и това да се обявява като поредна грижа за населението. Онези столичани от години се возят на трамваи с вид на влак-стрела и приемат за нормално да плащат цени, които са малко повече от нашите, но поне за нещо, което е последен писък на модата в релсовия транспорт.

Били сме бедни

и нямало пари? Вярва ли някой или просто къта пари за еднопосочен билет към където и да било? Защото е загубил вяра, че някой може, иска и ще направи каквото трябва, за да се излезе от обезверяването. А то продължава, защото новите/стари кандидати за управленческа слава стигат само до предложения за референдуми. Няма лошо народът да си каже думата за мъдри предложения. Само дето народът се е наслушал на мъдри слова и се е нагледал на срамни дела.
Не е за вярване, но дори и да прогледне народът български, той ще гледа навън. Дотам се докарахме. Щом и чужди посланици в София ще се грижат за руската пропаганда сред българското население, значи положението е неспасяемо. А то е такова и защото по "Витошка" всички надписи са на английски, включително и "opening soon" за всяко поредно кафене там. Време е за приказката, че "спасението е в ръцете на давещия се" и да се поогледа народът за читави люде. Няма как да не са останали. 500 години не са успели да ги изтребят. Значи има надежда.