29 Март 2024петък01:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Памет

Търново храни първите народни представители

Днес се навършват 132 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

/ брой: 88

автор:Веселка Венкова

visibility 2904

На основание на чл. 4 от Берлинския договор на 10 февруари 1879 г. в Търново е свикано Учредителното събрание. Членовете му трябвало да изработят основен закон на Княжество България. Като народни представители в работата на Учредителното събрание по право участвали председатели на административни съвети и съдилища, представители на висшето духовенство, народни представители по избор - по един на 10 000 жители и назначени от комисаря на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков.
Общият брой на депутатите - 231, станал известен в края на януари 1879 г., а при откриването на събранието присъствали 229 души. От тях 117 по право - 12 духовници, 105 председатели на административни съвети и съдилища, 88 по избор, петима представители на дружества и организации и 19 назначени от княз Дондуков-Корсаков.
При откриването на Учредителното събрание княз Дондуков-Корсаков предоставя проекта за Органически устав, подготвен от специална комисия, която поискала от видни български обществени дейци да изложат писмено мнението си за бъдещото държавно устройство на страната и основните положения, които трябва да залегнат в Органическия устав. Князът призовал народните представители свободно и без ограничения да го обсъдят и внесат необходимите според тях изменения.
Депутатите в Учредителното събрание представлявали целия политически, икономически и културен спектър на нацията, а 16 не били българи. Преобладаваща част били учители, лекари, адвокати, публицисти и висши духовници - хора от тогавашната българска интелигенция, а повечето от тях активни участници в националноосвободителното движение през Възраждането. За отбелязване е още един факт - повече от половината народни избраници заемали различни постове в администрацията на Временното руско управление.
За посрещането и работата на законодателите Търновската градска община създала много добра организация. Подготвена била програма за откриването на Учредителното събрание и подробен сценарий за отделните моменти на паметното тържество. За мястото, където ще се провеждат заседанията на Народното събрание, бил избран бившият турски конак - най-представителната и красива сграда, построена през 1872 г. от майстор Колю Фичето, днес музей "Възраждане и Учредително събрание". След Освобождението зданието се използвало от новото гражданско управление. Там били настанени Градският съвет и административните учреждения и сградата бързо става център на обществено политическия живот в Търново.
Перфектна била организацията по настаняването и прехраната на депутатите. "Градский съвет са услови с 2 предприематели за храненето на представителите, на число 300. На ден съвета ще плаща за иден представител 25 франга - закуска, обяд и вечеря. Буфета е в най-долния кат на правителствений дом, под залата на събранието. Обяда на представителите ще се състои от супа, риба, месо печено и салата, сладки неща и кафе", е записано в архивите.
"Сутринта рано още наченаха да звънят камбаните по всички църкви. Народът на тълпи на тълпи се стичаше към зданието, дето щеше да стане отварянето на събранието. Зданието е великолепно по вида си: на главната врата стои българский герб - лъвът, а около него национални флагове". Тържествена била обстановката и вътре в сградата на градския конак, летописва в. "Марица": "Една част от горния кат е пригодена за Събора. Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната от единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар г-на Лукиянова и трибуната на ораторите. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката. Залата въобще е украсена с вкус и простичко". В. "Българин" пък публикува план на вътрешния вид на залата с точно обозначение на местата за председателя, комисарите, кореспондентите и тези на депутатите и публиката.
Церемонията по откриването на Първия български парламент завършва с тържествен молебен в църквата "Св. 40 мъченици". Шествието, за пръв път в нова България, било внушително. Предвождал го половин ескадрон кавалерия, следван от военна музика. Български патриотични песни и руския химн, изпълнявани за пръв път от духова музика, огласяли улиците на старата столица. Шествието продължавало с еснафи с хоругви и знамена, а след тях вървели депутатите, облечени в разноцветни дрехи. Във вълнуващия кортеж се откроявал руският императорски комисар "покрит с декорации", придружен от европейските представители. Бляскава военна и гражданска свита завършвала шествието.
По време на Учредителното събрание в Търново се създава първият духов военен оркестър в България. Това става по заръка на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков. Пръв диригент на оркестъра е чешкият музикант и първи капелмайстор Йозеф Хохола. Музикантите до един също били чехи, пристигнали в Свищов с кораб по Дунава. Оттам с конски каруци пътували четири дни до Търново. Дебютът им пред публика бил на 17 април 1879 г. при откриването на Първото Велико Народно събрание, "отворено" на следващия ден след приемането на 16 април 1879 г. на Конституция на Българското княжество, останала в историята като Търновската конституция.
Тя била отпечатана в първата печатница в Търново, тази на Любен Каравелов в съдружие с Нестор Жейнов, която заработила по време на Учредителното събрание. И била призната за печатница на Народното събрание. Помещавала се в приземния етаж на конака и в нея са печатани всички материали на Учредителното и на Първото Велико Народно събрание, както и първия местен обществено политически вестник "Български лев".
По време на Учредителното събрание излиза и първият хумористичен вестник след Освобождението - "Остен", редактиран от Петко Рачов Славейков. Печатали го в Ботевата печатница, която Киро Тулешков и Иван Панов пренасят от Букурещ в Търново на 17 януари 1879 г. и я настаняват в Кадийницата (бившето турско съдилище).
На някои от заседанията на Учредителното събрание през 1879 г. като гост често идвал и майстор Колю Фичето (1800-1881). Като го видели, че идва, всички депутати ставали на крака, а Петко Славейков предложил да му се отпусне народна пенсия, като на поборник.
И първото модно ревю в България се провежда в Търново по време на Учредителното събрание. Организирала го русенката Евдокия Антонова, която закупила сценичните костюми на букурещкия театър "Виктория" при разпродажбата им. Докато заседавал Първият български парламент, находчивата дама представила актьорските одежди пред търновското гражданство, народните избраници и гостите на града.
Търновските читалищни дейци пък подготвили и представили в присъствието на автора й и пред депутатите от Учредителното събрание в залата на втория етаж на конака пиесата "Иванко" от Васил Друмев. С подписа на Дондуков-Корсаков бил поканен да изнесе концерт и първият български хор от Свищов, под диригентството на Янко Мустаков.
Много факти от онова време са точно документирани, но дневниците на Учредителното събрание са непълни, защото тогава още не сме имали български стенографи. Един от протоколчиците на заседанията бил Христо Попконстантинов от село Петково, Смолянско, учител по професия. Той е един от първите стенографи след Освобождението, обучен от основателя на родната стенография Антон Безеншек, открил по-късно в София първия курс по стенография у нас.


Сградата, построена от Колю Фичето, в която е проведено Учредителното събрание


"Посрещането на княз Дондуков-Корсаков в Търново" - от колекцията с гравюри на великотърновеца Росен Петков

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ