Тарифна война

Атанас Папаризов

Световната търговска организация (СТО), която тази година навършва 30 години и регулира условията на световната търговия, е наследник на Общото споразумение за митата и търговията ГАТТ. Споразумението за СТО, наред с търговията със стоки, обхвана търговията с услуги и с интелектуална собственост. То регулира не само размера на митата, но и редица нетарифни ограничения, свързани с използването на стандартите, на фитосанитарните норми, лицензиите, субсидиите и други търговски инструменти. СТО регулира всеобхватно всички аспекти на международната търговия, може би с изключение на селското стопанство, където е най-трудно да се постигне съгласие и където преговорите продължават да се водят и до днес.
България стана наблюдател на ГАТТ още през 1967 година. Когато страната ни въведе митническа тарифа през 1986 година, тя започна преговори за присъединяване, а те съвпаднаха със сложния период на преход у нас от централизирана, планова към пазарна икономика. Ние искахме да бъдем равноправен член на ГАТТ и затова настоявахме да влезем на основа на действаща митническа тарифа, а не на количествени ангажименти за внос както Полша и Румъния. България е много свързана с международната търговия. Ако по време на присъединяването нашата външна търговия (внос и износ) беше повече от половината от брутния вътрешен продукт, който създаваме, днес тя вече достига към сто и двадесет процента.
За България беше важно и това, че СТО изисква редица реформи, а те съвпаднаха с реформите, които провеждахме у нас за пазарно стопанство, за развитие на свободната търговия, на конкуренцията. Ние влязохме през 1996 година като 130-я член на СТО и досега сме активен неин участник, като след 2007 година нашите интереси се защитават чрез участие в провеждането на общата търговска политика на Европейския съюз.
Президентът Тръмп обяви 2 април за 

Ден на Свободата 

Според него постоянният търговския дефицит на САЩ през последните 50 години, достигнал 1,2 трилиона щ.д. през 2024 г., е израз на ограбването на страната от света. На това трябва да се сложи край чрез въвеждането на реципрочни мита в зависимост от размера на дефицита - от 10% до 50%., което да възстанови промишлеността, загубените работни места и ще направи Америка отново богата.
В противовес можем да изложим пет аргумента. Първо, търговският дефицит е резултат от съотношението между общите приходи и общите разходи, от водената политика на бюджетни дефицити. Второ, дефицитът в двустранната търговия невинаги има отрицателно значение. Той може да е резултат от внос на технологии и инвестиции, Трето, равнището на митата не е определящо за търговския баланс. Например, Швейцария, която провежда либерална търговска политика, има значителен търговски излишък, докато Бразилия, която има високи вносни мита, има сериозен търговски дефицит. Четвърто, промишленото производство трайно намалява в САЩ. Високите технологии ще бъдат основния двигател на по-нататъшния напредък на САЩ. Пето, високите мита за стомана и алуминий, които целят създаване на нови работни места в сектора, ще засегнат отрасли, където работят 60 пъти повече хора. В предишната администрация на Тръмп от тези мита са създадени 1000 работни места, но са загубени 7500 работни места в други сектори.
Тази едностранна политика на президента на САЩ е в разрез с правилата на световната търговия и за съжаление създаде преди всичко несигурност. Несигурност в тези, които са решили да правят инвестиции, в тези, които планират развитието на своите предприятия, особено когато те са свързани с износ, и това непременно ще се отрази неблагоприятно на ръста на световното производство.
Според прогноза на СТО световната търговия със стоки ще намалее с около един процент тази година, а се очакваше да се увеличи с три процента. Очевидно ще има загуба и в ръста на световната икономика. Това се потвърждава и от публикуваното на 10 юни от Световната банка понижение на прогнозирания ръст за 2025 г. на световната икономика до 2,3% - най-ниския ръст за последните 17 години, като най-засегнати са икономиките на развиващите се страни. Като главна причина се отбелязва разривът в световната търговия в резултат на въведените от президента Тръмп мита.
Мерките веднага се отразиха и на международните финансови пазари. При обявяването им редица фирми загубиха част от своята капитализация. И особено, когато се засегна пазарът на ценни книжа, чрез който се финансира американският дълг, Тръмп забави прилагането на реципрочните мита с 90 дни, за да може да се водят преговори с другите страни. Така или иначе, тези три месеца няма да преодолеят несигурността и неблагоприятното влияние върху световната търговия и икономика.

Това важи и за България, 

която не зависи толкова много от пряката търговия със САЩ. Около милиард и двеста милиона долара е нашият износ, а вносът ни е около 500 милиона долара, но проблемът не е само за тази търговия, а за целия ни износ, особено на материали и изделия за другите европейски страни. За ЕС Тръмп иска да въведе допълнителни мита от 20%, а в момента прилага такива от 10%. Това неминуемо ще се отрази най-вече на създаваните у нас предприятия за износ на компоненти, особено за автомобилостроенето. България изнася около 11 милиарда евро за Германия, които се влагат в автомобилната промишленост, а тя бе вече силно ударена с 25% мита в началото на тази година от новата американска администрация. Такива високи мита се прилагат от тогава и за стоманата и алуминия, но на 6 юни Тръмп удвои тези мита на 50%. Допълнителните мита ще се отразят неблагоприятно на заетостта у нас в новите, съвременни предприятия, ще се отразят и на световните цени на суровини и хранителни стоки. Това ще доведе и до по-голяма инфлация, която ще засегне и всички български граждани.
ЕС за момента проявява сдържаност. Той дори отложи, поради паузата, която въведе Тръмп, първите набелязани ответни мерки, заради вдигнатите от него с по 25% мита за стоманата, алуминия и колите. ЕС направи и важно предложение към Щатите – въвеждането на нулеви мита за промишлените стоки. В края на май между двете страни прескочиха искри и обвинения за забавяне на преговорите и заплаха от Тръмп за 50% мита, но кризата засега е преодоляна в телефонен разговор между председателката на Еврокомисията Фон дер Лайен и президента Тръмп.

Китай вече отговори на „удара” 

Първоначално за тях бяха въведени допълнителни мита от 34%, те също отговориха с такива мита. Тогава Тръмп въведе мита от 145%, а Китай отговори с мита от 125%. Търговията между двете страни вероятно силно ще се свие, но въпреки всички враждебни мерки, САЩ косвено признават, че зависят от Китай във важни области. Под предлог, че ще направят анализ за последствията за националната сигурност, те изключиха от наказателните мита за Китай вноса на компютри, мобилни телефони, полупроводници, лекарства. На 12 май бе постигнато частично споразумение и САЩ намалиха митата на 35%, а Китай - на 10%. Много скоро след това, на 6 юни, Тръмп заплаши с нови мита, поради въведения от Китай лицензионен режим за редки земни метали. В нови преговори от 9 до 11 юни в Лондон като че ли е постигнато съгласие за рамково търговско споразумение...
Очертаващата се търговска война ще удари цялата световна търговия, но последствията й, които най-силно ще засегнат самите САЩ, навярно ще ги накарат в някаква степен да коригират тази едностранна позиция, която са заели. Изглежда обаче, че тъй като бюджетният дефицит много нараства, Тръмп е решил да го финансира, макар и частично, с приходи от мита. Данните за април показват, че приходите от мита почти са се удвоили – нараснали са от 8,75 млрд. щ.д. на 16,3 млрд. щ.д. Приходите обаче няма да са толкова големи, че да може Тръмп да намали данъците, особено за най-богатите без да увеличи бюджетния дефицит, както обещаваше преди изборите. В действителност, внесеният „Голям красив законопроект“ за бюджета предвижда намаляване на данъците с 3,7 трилиона щ.д. и намаляване с 1,3 трилиона щ.д. на разходите, главно за медицински услуги, зелена енергия и студентски стипендии. Това ще доведе до увеличаване на националния дълг с 2,4 трилиона щ.д. Очаква се той да достигне 36 трилиона щ.д. Очевидно 2 април няма да стане Ден на Свободата.
През последните пет месеца Тръмп нанесе най-големия шок върху многостранната търговска система от нейното създаване след Втората световна война. Той произтича от мащаба на увеличението на митата. Средната митническа ставка на най-големия вносител в света се увеличи от 2,5% през 1924 г. на 28% в началото на май и остана на високото ниво от 17.8% след двустранните споразумения с Великобритания и Китай, които намалиха или отложиха някои увеличения.

СТО гледа с огромна загриженост 

на това, което се случва, но все пак в момента, даже след тези мерки на Тръмп, 80% от световната търговия не са свързани със САЩ и продължават да се основават на правилата на СТО. Предполагам, че много от засегнатите страни ще потърсят да компенсират американските пазари с износ и търговия помежду си и в по-голяма степен ще са готови да си сътрудничат взаимно. Например, Франция беше много против споразумението, което ЕС подписа с Меркосур, с десет страни от Латинска Америка, заради очаквания евтин внос на говеждо, пилешко месо, на селскостопански стоки. Но сега, след мерките на Тръмп, тя зае много по-мека позиция и счита, че това споразумение също ще бъде полезно и за Франция, за да може частично да преодолее ефекта от митата на Тръмп.
СТО се нуждае от сериозни реформи, за да отговори на предизвикателствата на съвременната търговия, по които от години се работи, но не може да бъде постигнато съгласие. Все пак, според мен, засегнатите от тарифните мерки на Тръмп страни ще обединят своите усилия да съхранят основата на световната търговска система, която е насочена към свободна търговия, към правила, които създават възможности за икономически растеж, за по голяма заетост, за търговия, основана на устойчивото развитие. Въпреки сериозния удар, организацията ще устои на това „торнадо”.

Нови времена