Търговските вериги оцениха бизнесклимата у нас с тройка
/ брой: 139
Слабо законотворчество, липса на диалог между държавата и частния сектор, противоречиво прилагане на нормативната база и бавно правораздаване са сред основните пречки пред бизнес средата в България. Това показва анкета на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват големите търговски вериги, проведена в периода юни-юли 2021 г.
Бизнес климатът в страната е оценен с 3,2 по скалата от 1 до 6, където 1 е силно неблагоприятен, а 6 - отличен. Като един от основните проблеми анкетираните посочват несигурната и непредвидима среда. Пример за това е практиката да се налагат административни промени в движение и в много кратки срокове, без дългосрочна перспектива и без оценка на последствията върху бизнеса.
На въпроса "Как оценявате качеството на законодателния процес по отношение на бизнеса в България?" анкетираните са дали средна оценка 2,7. Като основни недостатъци са посочени липсата на диалог и предварителна оценка на въздействието при приемане на важни нормативни актове. Като примери в това отношение са посочени наредба 18 (за касовите апарати) и последните промени в Закона за защита на конкуренцията. В първия случай бизнесът бе натоварен с разходи, значително надхвърлящи разчетите на държавата. Във втория случай съществуват основателни опасения, че КЗК от регулатор се превръща в инструмент за унищожаване на бизнес, показват резултатите от анкетата.
Работата на администрацията по отношение на бизнеса получава оценка 1,7. Заради неясни нормативни текстове съществува разнородна и противоречива интерпретация на закони от регионалните звена на различни регулатори (БАБХ, Инспекция по труда, КЗП и др.). В резултат на липсата на централизираност и единност на проверките се засилва административната тежест върху изрядните компании. Затрудненията в работата с администрацията се дължат и на дефицита на професионалисти в нея.
Ефективността на правораздавателната система в България по отношение на бизнеса е оценена с 3,2. Като основни слабости се посочват липсата на специализация по дела, натовареността на ключови съдилища, нуждата от уеднаквена съдебна практика. В резултат често се стига до противоречиво произнасяне по сходни казуси, което създава несигурност и непредвидимост.