Тъпанари*

Забавленията с първия глашатай на републиката започнаха. След като извика телевизионните камери и пред тях публично унижи шефа на пътната агенция Георги Терзийски, министър-председателят му нареди: "Сега отиваш и заставаш във всеки център на населено място около София, заставаш на площада и викаш като глашатай - няма да има винетки. Викаш по три пъти. Ясно?" И какво направи Терзийски? Ами глашатайства. Първо в кабинетите на няколко кмета, а после - и от телевизионния екран. Значи, можел не само да мълчи, ами и да говори. Като заговори, стана ясно, че Царят не само е гол, ами и сто тояги на голо са му малко, но това е друга тема.

Спомням си разказа на Чудомир "Пунтовете". Чуден! Сякаш за днешната власт е писан.

"Пунтове си има Станчо Барабанчикът - не можеш да му речеш нищо. Службата му е тъй наредена, значи, и си я изпълнява точ в точ. Затова след година, три месеца и нещо ще се оттегли на спокойствие и чист въздух в Генчоолувото кафене, ще си премятка броеницата, ще бистри политиката и дойде ли краят на месеца - трак! - на новата жилетка в горния джоб 735 лева пенсийка. Да си я взема, нека си я получава! Не му завиждам. Дай боже всекиму!"

Та Станчо Барабанчикът, щом получи заповед, че трима министри ще минават през селото, взема барабана и "Тррр... тамтарара... тамтарара... тратата..." Е, докато обходи пунтовете, те минали и заминали. А когато служителят на общината му казал, че министрите отдавна са минали и заминали, докато бие барабана, Станчо "нервозно рекнал": 

"- И ти ли бе, келеш! И ти ли, дето не можеш една гальота да караш, ще ме учиш какво да правя! Аз си зная службата - рекъл - и от зелена тиква семе не ща! Разбра ли? Зная си службата и наредбата. Имам девет пунта за викане, чу ли? Тук, на площада, ми е петият. Остават ми още четири: един - горе до черковната чешма, другият - на Петка Иванкин до дюкяна и последният - в еврейската махала. Като ги обиколя всичките, ще спра. Тъй ме е наредил помощникът и от тебе ум не ща! Ти си гледай гальотата, а аз ще си гледам пунтовете. Разбра ли! Девет пунта имам! Галфон!..."

На Станчо Барабанчика това му е била работата, дето се вика. Какво да правим с днешните барабанчици в държавата ни? Публично унижиха шефа на АПИ, а той мълчи и кима. Следва правилото: като говориш с мен, ще мълчиш. После хваща тъпана и бие ли бие. Кат сущий тъпанар. Сред келеши и галфони. И вика, че от обидите на Борисов роса го роси. И Началникът е прав, дори когато греши. Чак такава ли е далаверата в АПИ, че Георги Терзийски е готов наистина да хване тъпана и да го бие до премаляване? Без грам собствено достойнство.

Или не? Виж, като заговори, става все по-интересно. Налага се и други "музиканти" да се включат в забавленията. Лоша работа. Няма да изкара докрай мелодията. Ще трябва май да прибере палките, преди да е обиколил всички "пунтове". Ама не, не трябва! Искам си глашатая и у "наш'то село". Да излезе на мегдана, да удари тъпана и да рече каквото има да казва. Щото без туй не може.

Абе цялата работа е пунта мара, както казва министър-председателят на таз държава.

Да добавим само държава с тъпанари. Не е ли вярно? Нали така става - както нареди Шефът, така тия под него бият тъпана. Тъпанар има и друго значение, ама нейсе. Не сме галфони или мисирки като някои други.

* Тъпанар е хубава българска дума. Според тълковния ни речник тъпанарят е лице, което свири на тъпан. В миналото - занаятчия, изработващ тъпани от козя или, по-рядко, от волска кожа. Преносно значение на думата - глупак, тъпак.