Тъп ли е българският народ? или Неудобството да изриташ ласкателя от пътя ти

Преди няколко дни мой колега, почитател на Бекет и Йонеско, ми зададе странния въпрос: „Ласкателството може ли да бъде използвано като насилие?” В първия момент си казах: Абе, какви са тия глупости, как така – хем ласкателство, хем – насилие? Но после, като се замисля... И като започнах да си ровя паметта за примери...
Имам един, нека го наречем условно, приятел, който много често ме тормози по твърде своеобразен начин. Декларира ми най-добрите си чувства към мене. Казва ми, че съм много, ама много талантлив. Казва ми, че ми завижда за това колко съм красив и колко ме харесват жените.
И на всичкото отгоре ми обяснява, че ме обича повече, отколкото обича брат си. И всичкото това го говори така убедително, с такава идеално отрепетирана искреност, че аз само мигам срещу него и ми е адски неудобно.
Адски ми е неудобно да му кажа: „Слушай, бе, толкова ли тъп ти изглеждам? Защо мислиш, че ти вярвам? Талантлив? Хайде, да кажем, че да, бих могъл да го приема! Красив? Също горе-долу бива... Но да ме обичаш повече от брат си... Извинявай, но с тази лъжа направо прекаляваш!“ Но не му казвам тези неща! Неудобно ми е да му ги кажа! Не знам дали сте забелязали, че агресивната наглост, когато е приложена при ласкателството, по някакъв необясним начин ни обезоръжава. Стоиш, слушаш дивотиите, които ти плещят, и мълчиш онемял.
Аз, слава Богу, имам само един такъв, нека го наречем условно, приятел, не се виждам с него много често, така че неговото ласкателство, превръщащо се в насилие, все пак се понася. Но политиците... Ох, политиците!... Те действат по абсолютно същия начин. Особено пред избори.
„Мъдрият български народ – казват политиците – той никога не греши! Народът знае, народът усеща, народът вижда... В името на народа! За благото на народа...“ В същото време същият този политик, който дрънка тези, втръснали ни до болка шаблонни фрази, дълбоко се надява, че народът, българският народ, е достатъчно тъп и глупав, за да пусне така необходимата на лъжеца-политик бюлетинка. А на българския народ, досущ като на мене, му е неудобно да се развика, да се разкрещи: „Абе, хей! Не те  ли е срам, бе?! За толкова тъпи и глупави ли ни мислиш, че се надяваш да ти повярваме?!“ Но му е неудобно на народа да се развика, да се разкрещи и в крайна сметка пуска бюлетинката. За пореден път!
Абсурдно, но факт!