Тандема Пуева - Кънев представя галерия "Арте"

Столичната галерия "Арте" (ул. "Бузлуджа" 31) представя до 11 февруари "Тандемът Пуева - Кънев" - изложба скулптура и живопис от двамата автори.

"Вярващият страстно в съдбовността русенски художник Кънчо Кънев още през 1987 г., виждайки Маргарита Пуева на нейната изложба в галерия "Досев" в София, си пожелава някога да я има до себе си. И го постига след години, попадайки вече в галерия "Пуева" в Дюселдорф. Така мечтата му се сбъдва и започва животът на тандема Пуева - Кънев, съществуващ на познатия принцип на противоположностите. Тя - буйна, нестандартна, чепата като характер, на моменти с определено нестандартно поведение в обществото, дало й прозвището "Желязната лейди". Той - емоционален, чувствителен, търпелив и кротък. Неговите деликатни лирични абстракции, посветени на тънките човешки състояния, контрастират с нейното фигуративно изкуство, повлияно от игровия код на homo ludens и непредвидима фантазия. Но изчистени като силует и обработени до съвършенство, пластиките на Маргарита носят и нещо много близко до поетичния свят и изтънчена цветност в платната на Кънчо. Това е необремененият от новите технологии свят, в който човек живее в хармония с природата. Светът, който двамата творци са градили поотделно през годините." (Аксиния Джурова, 2015 г.)

Едва сега, 7 години след като Марги ни напусна завинаги, галерия "Арте" за пръв път показва съвместни творби на двамата автори: обща пластика и живописна картина - портрет, чувствени като самия тандем Пуева - Кънев. Изложбата включва част от творческия път на Маргарита Пуева (предимно от последните десет години от нейния живот) и живописните платна на Кънчо Кънев, създадени специално за настоящата експозиция. Заради пандемията вече две години отлагаме тази експозиция, пропуснахме юбилея на Марги (70 години от рождението й). Днес откриваме на 20 януари (рождената й дата) и посвещаваме това събитие на неспокойния й творчески дух, на упоритата и несломима лейди, разказва галеристката Гергана Борисова. "Светът на Маргарита бе този, който е съществувал, когато човек е съжителствал в хармония с природата. Целият й възторг от природата е примесен с тънък хумор и стилистика, изградена с премерен еклектизъм, в който се откриват сюрреалистични препратки към северноевропейската неокласика. Неслучайно нейният талант бе оценен още през 1987 г., когато получи наградата за скулптура на Хенри Мур." (Аксиния Джурова, 2015 г.)

Можем само да добавим думите на Кънчо Кънев, който обобщава както своята живопис, така и миговете, бленувани по любимата Маргарита: "Човешката суета и глъч отлетяха със залеза. Плажът облече дрехата на уединението. Стъпвайки тихо по пясъка, не наруших съня на птиците. Сгушени в храстите, ги топлеше ароматът на притихналото море. Въображението ми откриваше оставените следи на юношата. Когато е тихо и всички спят, се раждат вълшебствата. Разбуждат се недокоснатите кътчета в нас и разлистват порива на желанията. Съкровени мигове, разгадаващи тайнството живот."