Тъмната страна на Луната

Късно изваден. Това е лаконичното обяснение за удавен човек, изгорял хляб и още нещо. Закъснели са вече и секретните папки, извадени срещу премиера-слънце. Може да се прогнозира, че те няма да имат унищожителния ефект, преследван от онези, които правят възможно публикуването им. Защото за достатъчно голяма част от публиката нашият герой вече окончателно и безвъзвратно е със стойността на небесното ни светило. А за висшия клир е дори нещо много повече. На Сретение Господне премиерът бе посрещнат като богоравен. А щом е така, той не е слънцето, а неговият създател - ако не сам, то най-малкото в партньорство с другите богове.
Реалността, както може да се предполага, е доста по-различна. Тя бе подсказана преди няколко години от авторитетното американско издание "Конгрешънъл куотърли". Тогава обаче онези, които имаха ресурса да осветят тъмната страна, пасуваха. Навярно защото човекът им се виждаше подходящ за едно или друго. Може би и очакваха нещо от него. Подкрепиха го и отвъд океана, сигурно не заради черния му колан по карате. И спортистът централизира властта до такава степен, че стана неудобен, а вероятно и опасен за своите създатели.
Съдейки по подобни случаи от миналото, несъмнено ще излизат и други папки. Сега се поднася на час по лъжичка, колкото да се пробват реакциите на героя. А те са объркани и противоречиви. Разбира се, да се бориш срещу организираната престъпност не е осъдително, а достойно. Въпросът е като какъв информаторът Буда е правил това. Защото едно е да си внедрен в престъпна групировка, както в сериала "Под прикритие", например. Пък съвсем друго е да си вербуван. Във втория случай ти си бил част от престъпния свят и по някаква причина си приел да работиш за службите.
Може би най-сериозните разкрития тепърва предстоят. Ако събитията се развиваха в друга държава, можеше с интерес и дори с нездраво любопитство да следим техния развой. Само че това се случва у нас. И не е филмова лента, а лентата на собствения ни живот. "Това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките - недвусмислено заяви премиерът. - Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички."
Малко е да се каже, че това изявление звучи зловещо. Та ние сме вече в двадесет и четвъртата година от демокрацията, прекрачили сме в третото хилядолетие. С това ли се занимават службите? Затова ли ги издържаме като данъкоплатци, затова ли се отделят по сто милиона годишно за подслушване? Вместо да се предотвратяват атентати като този в Сарафово, от властовия връх идват послания и може би заповеди ресурсите да се насочват срещу журналистите. И то след фанфарните уверения, че сега в България има висша степен на свобода на медиите и хората, че демокрацията и свободата на словото са в пълен разцвет. Уверения, чийто фалш лъсва както при изявления като цитираното, така и от констатацията на "Репортери без граници", че страната ни се е сринала до 87-о място по свобода на медиите. Задминават ни дори Танзания, Того и Лесото.
Любим похват на нашия герой е да се оправдава с миналото. Само че за четири години като главен секретар на МВР и още толкова начело на изпълнителната власт той можеше да спре тази практика. Както виждаме, не само не я е изкоренил, но дори я е разширил и усъвършенствал. Какъв журналист ще бъдеш, ако знаеш, че са ти приготвили папка? Или политик? Или дори бизнесмен? Който се опъва, го мачкат, докато стане послушен. Или докато го елиминират. Даже министрите и депутатите от управляващата партия заявяват, че нямат нищо против да бъдат подслушвани. За тях то било въпрос на доверие.
Когато властовата пирамида се гради върху подслушвано доверие, събарянето й е безкрайно трудна задача. Значително по-лесно е било да се осуети нейното построяване. Само че това не се случи. Отделни ентусиасти публикуваха по нещо, но срещу себе си имаха харизма, която можеше да бъде преборена не с откъслечни снаряди, а с артилерийска канонада. Имаха срещу себе си и безпримерен мерак за власт, който можеше да бъде охладен, когато му беше времето. А не чак когато срещу него вече е почти безполезно да се рита.
Сега риториката около Буда е като удавника и изгорелия хляб - късно извадена. И нищо чудно да даде обратен ефект, колкото и изнесените данни да са точни. Защото една намаляваща, но все още достатъчно голяма част от нас се отнасят към героя като към слънце. Макар че в доста случаи той е по-скоро като луната, и то откъм тъмната й страна. Която в очите на поддръжниците му остава невидима дори и след отварянето на секретните папки.

Други текстове от автора на ivoatanasov.info