Свръх мярата

"Нищо свръх мярата!" е максимата, която винаги е определяла правилния ход на живота във всяко общество. Нещата започват да не вървят тогава, когато се загуби мярата. Още Хораций - древният поет, е казал, че: "Всичко има предел, всичко има мярка." За жалост точно липсата на мярка днес е причината да не сме добре. Тази липса на мярка ни разделя, прави ни недоволни, неравностойни. Ясно е, че хората не се раждат еднакви и не могат да бъдат еднакви, но когато едни получават меда, а други - жилото, е крайно несправедливо. Срещу уравниловката, срещу равенството беше едно от основните условия за промяната у нас. Но какво се получи? Разделихме се много повече, но този път на много богати и на много бедни. Отново за едни е медът, а за други... катранът! Парите у нас не се разпределят според нуждите, според труда, според заслугите. Унижени, оскърбени остават съзнателни, прецизни в работата си, усърдни българи. Особено са подценени онези, които се отчаяха и побързаха да се спасят чрез Терминал 2.
Всеки ден излизат съобщения за прекомерно високите харчове на нашите управници: за колите им, за бензина, който харчат, за кафетата им, за тоалетната хартия, за самолетните им билети... Толкова са високи тези сметки, че е неприлично да се съобщават точните цифри, защото пораждат вицове, но и гняв, а най-вече безмерна тъга, разочарование и отчаяние! Но ползващите ги не се притесняват, не се срамуват. Те се считат за богопомазани, за богоизбрани. Как е възможно да не се проявява съзнание и да не се спестява? Щом "главата на едно общество" харчи само за себе си, без да мисли за останалите членове на това общество, това води до разединение, до падение! Как се гледа на баща и майка, които са добре облечени, сити и пресити, а децата им - опърпани, гладни и изоставени? Какво се мисли за такива родители? Щото управниците ни са точно като бащи и майки на обществото ни. Те трябва да определят правилното разпределяне на парите в семейството, да отговарят за харченето според нуждите на членовете, като се съобразяват с подрастващите, с малките и с младите, но да не забравят и възрастните, болните и инвалидите. За тези тежки години на безкраен и мъчителен преход народът ни се измъчи с некадърни, неспособни и безсъвестни управници. Промени се мисленето на хората и сега ненормалното се счита за правилно. Затова е добре всеки кандидат за властник да има предвид, че хората няма да гласуват за политик "втора употреба". Само провал са всичките реформи досега! Унижение, оскърбление, незачитане - това е било най-честото отношение на досегашните ни управници към трудовите хора. Да не говорим пък за отношението им към пенсионерите, защото точно там те се показаха като най-безсърдечни, най-несправедливи и най-неблагодарни. Крайно време е да имаме управници, които сами да се отказват от собствените си прекомерно високи заплати! И да поведат политика, която да осигурява справедливо разпределяне на парите в държавата, да контролира харченето, за да има ред, а не хаос и срам! От нас зависи все пак...