Свободата на нашите решетки

Георги Н. Николов

След разказния сборник "Здравей - Довиждане" и романа "Любови", Детелина Барутчиева ни поднася поредната си творба. Отново роман - "Клетката", дело на издателство "Изток-Запад". Тук прозата на Барутчиева е изповед на мислещата, алиенирана жена. Която търси, ала не открива себе си: "Питам се дали ще мога да си проправям път през лепкавата субстанция. Дали няма да се подхлъзна или да затъна още при първата стъпка. Ще ми подаде ли някой ръка. Ще мога ли да я поема. Ако никой не ме забележи, или се направят, че не ме виждат..." В реториката на тези въпроси тече привидната безсюжетност на повествованието. Героинята се разтваря в служебното приятелство на своите колежки. Всяка със свое бреме, различно от тегобите на другите и всъщност поразително еднакво. Споделя вълнения, попива чужди копнежи и полива своите с надежди, че ще се сбъднат някога.
Структурата на творбата е "насечена" от отделни фрагменти - взаимно допълващи се, но почти всички могат да бъдат и самостоятелни разкази. Всеки текст напомня за Кафка в огледалото на ново време. Както при него, съдбата на отделната личност в "Клетката" не значи нищо. Дните й се всмукват в незабележим водовъртеж от монотонност и ще бъдат хвърлени пред прага на старостта. Нина, Мария, Ани, Светла, Елена и останалите са тъжни клонинги от странен щам на ХХI век. Мъжете и жените в романа имат обща биографична черта: крещяща неудачност, ръсена с бонбонени надежди. Край тях истинският живот минава като мираж. А между стените на "Клетката" кипи театър на абсурда. Централната героиня е дарена с право на избор за бъдещия си живот: или да изпадне от обществото, или да се превърне в негова безлична, непотребна пепел. Двете възможности са лице и гръб на кривото огледало, наречено "делник".
Жената - кръстопътен образ в романа на Барутчиева, е много самотна. Нейната социална функция е разградена, зовът за разбиране и взаимност: давен в ледено мълчание. Тя е жива покойница, стремяща се да отложи произнесена присъда. Съществуването на "аз"-а тук е чрез преразказ за щастието или нещастието на други себеподобни. Мяркат се случки с привкус на любов и изневяра. На парещи страсти под шапитото на интелектуален цирк. В застинал календар се ронят ден след ден, а хоризонтът е все мрачен. Авторката скулптира образа на героинята преднамерено хаотично. Като в разбъркан пъзел от събития, споявани без ред и последователност. Ала носещи внушение, което ще разберем с пулса на кръвта и на човешката съпричастност. Защото никой от нас не е благословен с непогрешимост и праволинейни решения.
В новия роман на Барутчиева не откриваме познатите сюжетни рамки за личността, която незаслужено страда. Не е разбрана и неразбрана ще слезе от сцената на живота. Истинската й същност осъзнаваме постепенно. "Половината ми тяло вече е извън клетката. Чувствата ми са смесени - недостиг, безхаберие, безотечественост, необвързаност, любопитство. Все още мога да се върна. Възможно ли е животът да тече без клетката ми? Не мога да си отговоря. Не мога обаче и да се върна назад." Новата книга на Детелина Барутчиева е изградена върху дилемата коварна сигурност -възкресна неизвестност. Човекът е малка вселена с ореол, който понякога свети и след смъртта. Или гасне приживе, стъпкан в праха на мимолетни щения. Отговор как да го опазим дава романът "Клетката": творба, която, вече прочетена, ще ни връща отново и отново към откровената си мъдрост...