Свидетелство за преломно време

Виена, Париж, Берлин, Лондон, Ню Йорк... Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата световна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и епохи. Среща го с ярки личности от европейския духовен елит, между които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И мемоарите му неизбежно добиват стойността на културно-историческо свидетелство за преломно време и за участта на поколение интелектуалци с техните надежди и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният подем постепенно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на убеден космополит, който все пак накрая с болката на изгнаник признава: "...с родината си човек губи повече от парче обградена земя."

Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на "света от вчера" и неговия крах отекват с особена сила близо столетие по-късно, в размирния "свят от днес", когато европеизмът е подложен на изпитание и Старият континент ревностно търси своята идентичност.

Стефан Цвайг (1881-1942), спечелил световна слава като един от първомайсторите на психологическата новела, блестящ есеист, биограф и романист, е сред най-четените немскоезични писатели. Радетел за Европа, обединена от "обща духовна енергия", гражданин на света, за когото "личната свобода е най-висшето благо на тази земя", след дълбока екзистенциална криза и крушението на хуманистичните идеали той слага край на живота си в бразилския град Петрополис.

Автор е на биографичните романи "Жозеф Фуше", "Мария Антоанета", "Мария Стюарт", "Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски", "Магелан" и др., както и на много есета, разкази и новели. Автобиографичната му творба "Светът от вчера" (1942), публикувана посмъртно, оценена от Томас Ман като "велика книга", е сред най-значимото, излязло изпод перото на австрийския белетрист, преведена на множество езици и многократно преиздавана.