Свидетелства на времето

Уляна Ив. Петкова

Времето тече безмилостно и отминава. И няма кой да го спре в неспирното му движение напред, освен... нашите спомени. В тях то се препъва, спира за малко в разказите на съвременниците. И то само тогава, когато те са осъзнати и запечатани - на снимка, на хартия, в картина. Но това могат да направят само хора, които са решителни, упорити и талантливи. И които твърдо са убедени, че трябва да оставят на другите след тях своите преживени мигове във взаимодействие и взаимоотношения с останалите - по-близки или по-далечни, личности, градили живота със своя талант или творчество. А когато се добави и причина, която да те кара да бързаш - спомените вече не може да избягат. Те се подреждат в книга, съчинение, музикална творба. Така е решила да постъпи и Весела Василева, за чиято втора книга -  "Видяно, изживяно и записано" (ИК "Нов свят"), става дума тук.
Книгата е обмисляна много години, но едва напоследък тя решава да я издаде, за да остави на своите наследници, а и на хората с вкус към писаното слово, разкази за свои близки, за дейци на културата и науката, с които е имала щастието да общува в качеството си на журналистка. А също така и като правистка, събрала из съдебните зали истински бисери - народни умотворения, по време на дългата си адвокатска практика.
Книгата се състои от пет части: "Срещи по пътя" - разкази на В. Василева за хора от различни слоеве на обществото, с които тя се е срещала и е разговаряла за техния житейски път, "Споделено с мен" - интервюта на авторката с известни личности от културния ни живот, публикувани в българския периодичен печат, бисери из съдебните зали и лично творчество - размисли на самата авторка, оформени като кратки есета, и хумор.
Някой ще каже - е, това са само събрани интервюта. И ще сгреши. Защото именно в тях, в отговорите на авторовите въпроси се съдържат неповторими мисли и сентенции, разсъждения и присъди, емоции и спомени, хумор и себепознание, оценки за събитията на съвремието от различни хора, притежаващи таланти и умения, които ще останат завинаги в съкровищницата на българската култура.
Нека да вземем само повествованието за приятелството на В. Василева с народната артистка Маргарита Дупаринова. Нима не са вълнуващи нейните откровения, мисли и чувства за детството и младостта, за любовта и децата, за сцената и приятелите. И откъде другаде ще узнаем за чистата и романтична любов с нейния Апостол, за това, че именно на сцената той й е подарил венчалната халка по време на представлението на "Ромео и Жулиета" - той, един истински Ромео, тя - истинска Жулиета?
Или пък свидетелствата за трудния живот на незабравимия възторжен поет на младостта и съзиданието - Пеньо Пенев, личен приятел на съпруга й, чиито писма, вещи и стихотворения В. Василева и нейният син пазят като скъпа реликва.
От разказа на акад. Валентин Бобевски пък научаваме за голямото му родословно дърво, както и за великия патриотизъм на неговите предци, участвали в живота на българските хъшове, в делегацията по подписването на Санстефанския мирен договор, както и за един от тях, изобразен дори на паметника на Цар Освободител в София!
Още много срещи е провела В. Василева с хора на изкуството, лекари, писатели, юристи, музиканти, диригенти, архитекти - като започнем с неповторимия лирико-оптимист Валери Петров, минем през диригентката на хора "Ангел Манолов" и стигнем до артистите Николай Николаев, Александър Балкански, до главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет Анна Караиванова...
Не е забравила и обикновените българи, които, попаднали в съдебната зала, изправени пред необичайна ситуация, ръсят бисер след бисер. Това се вижда в миниатюрите "Щастлив съм, че умирам разведен", "Развод без брак", "Призовка до мъртвец", "Блудство с моркови" и редица други забавни и закачливи разказчета.
Накрая В. Василева е оставила и няколко странички за създадени от нея стихчета и малки случки.