Светски кавалер с безукорни маниери

Основната причина илюзионното изкуство да бъде обичано и възприемано от голям брой почитатели е желанието на хората да потънат в тайнството на магията, да станат невидими и отново видими, да бъдат освободени от земното притегляне и куп други невъзможни неща в реалния свят. Тези човешки желания съществуват от далечното минало до ден днешен.
Салонните магически игри, техническите трикове на подиума, сръчността на поколения магове, всичко това произлиза от древноегипетските жреци, от култа към гръцките прорицателки, от шаманизма и африканския култ към предците. В продължение на векове магьосничеството било свързано както с религиозните ритуали, така и с шарлатанството. В папируса Уесткар, писан по времето на фараона Хеопс, около 2900 г. пр. Хр. и открит от Адолф Ерман през 1823 г., за първи път се споменава за илюзионно изкуство. Родоначалник на маговете в древна Елада, според Плиний, бил Остана, който освен като придворен гадател на Ксеркс се изявил и като автор на обемиста книга за магията. Много владетели от древността устройвали в палатите си представления, на които били демонстрирани механични чудеса.
Информация за репертоара на илюзионистите през Средновековието дава писаната между 1430 и 1520 г. "Инженерна и художествена вълшебна книга", богато илюстрирана с рисунки на трикове с чаши и топчета, вдлъбнати огледала, въженца, кърпи, карти и пр.
Илюзионното изкуство непрестанно се развивало и усъвършенствало, показвали се номера, чието техническо съвършенство до ден днешен нямат аналог. Утвърдени са имената на световнопризнатите магове: Айзък Фокус, Филаделфус Филаделфия (псевдоним на Якоб Майер), Джузепе Балзамо, познат под името граф Калиостро, Едмон де Гризи, Жан Робер-Уден, Лудвиг Дьоблер, д-р Йохан Хофцинзер, Антон Кратки, братята Айра Ераст и Уилям Дейвънпорт, Джон Масклайн, Деъвънт Девант, Хари Келар, Алоис Каснер, Хари Худини, Хари Блекстоун, Теодор Бамберг и много други.
В онова далечно време, когато еснафската публика е пленена от фокусите на Филаделфус (Якоб Майер), на вкусовете на публиката от аристократи и крупни буржоа отговарял далеч по-образованият и интересен илюзионист - кавалер Пинети. Син на италиански кръчмар от Орбитело, Тоскана, Джовани Джузепе Пинети се ражда около 1750 г. Ставайки илюзионист, той си избира звучния аристократически псевдоним кавалер М. Жозеф Пинети Вилдал де Мерси. С помощта на това име илюзионистът се представя за един от многочислените разорили се тогава аристократи, принудени да се прехранват с научна и културна дейност.
Блестящ манипулатор, изобретател и артист, той се рекламирал като "професор по математика и физика, член на много академии, приближен до пруския двор, препоръчан от много крале и суверенни князе от Европа, кавалер на ордена на св. Филип, инженер, географ и финансов съветник на негова светлост княз Лимбург Голштейнски" и т.н. Въпреки, че голяма част от горепосоченото било абсолютна измислица, все пак Пинети се е отличавал с много богати познания и култура за своето време. Ориентирал се към зрители от придворните кръгове, Пинети преди всичко се отказал от грубите традиционни панаирджийски трикове. В неговия репертоар отсъствали демонстрации на окървавени скелети с помощта на вълшебен фенер, както и прочутото "обезглавяване". В неговия реквизит се появили гълъби, канарчета, папагали, пръстени и табакери. В изпълнителския стил на кавалер Пинети нямало и следа от участие на "извънземни сили". Зрителите виждали светски кавалер с безукорни маниери, в обичайното облекло на придворните от това време. Илюзионистът се движел плавно, изящно, почти танцувайки. В паузите той остроумно и любезно, като светски човек, беседвал със зрителите, без да прибягва до евтините трикове на площадните фокусници, нито към "учените" обяснения на "експериментаторите на натуралната магия".
"Салонният" стил на представяне на илюзионни трикове, създаден от Пинети с неговите изискани пози и церемонно-маниерни жестове, завършва развитието на изпълнителското изкуство на придворните шутове-фокусници, придавайки нова окраска на техническите изобретения и илюзионни ефекти на т.нар. експериментатори. Своите представления кавалер Пинети изнасял в големи зали, където разполагал публиката в полукръг, така, че неговите действия да се виждат от три страни. Той използвал фокуси с фойерверки. Изгарял птиче перо и пепелта, поставена под стъклен капак, пълен с дим, отново приемала форма на перо. Пръстени, нанизани на две ленти, краищата на които държели двама зрители, незнайно как се оказвали свалени от лентите. С един пистолетен изстрел загасвал три свещи, а други три се запалвали. Илюзионистът зареждал пистолет с пръстен, взет от зрител, стрелял в празна клетка, в която изведнъж се появявало канарче, в човката на което бил пръстенът. Стрелял в гълъб от картина, който падал мъртъв на земята, съвсем истински. Фокусите на Джовани Пинети били построени като съчетание на научните опити и манипулациите.
Той бил автор на удивителни автомати. Един от тях е "Великият султан", който отгатвал карти, избирани от зрителите, отговарял на техните въпроси, кимайки положително или отрицателно. Друго изобретение било механически "фазан", изпълняващ без запъване най-различни мелодии, пожелавани от зрителите. Изключителен успех имала демонстрацията на "лимоненото дърво", стар индийски трик, който Пинети представял на фона на подходяща музика. Напръсквал с вода голяма саксия, от която се появявало зелено стебло, което бързо растяло. Поливал го с вода и от стъблото изниквали клонки, листа, цветове и накрая - узрели лимони. В саксията имало метален балон, в който с помощта на бутало и клапани напомпвали въздух. Стъблото представлявало медна тръбичка в единия край запоена за балона. В нея била поставена друга тръбичка, запоена отгоре. Под действието на въздуха зелената тръбичка се вдигала, пробивала тънкия слой пръст и бързо "растяла". Вътре в "стъблото" имало 4-5 клонки, също медени тръбички. Давайки си вид, че намокря стъблото, илюзионистът незабелязано отварял въздушния кран. Въздухът избутвал клонките през отвора в стъблото. В края на клонките имало малки метални фунийки, наподобяващи набъбнали пъпчици. Във фунийките се намирали листата, цветовете и плодовете от свръхтънка коприна, подобно торбички. Пълнейки се отвътре с въздух, те излизали от фунийките изгладени, добивали по този начин крайни си вид на лимонено дръвче с плодове.
Освен манипулатор, конструктор и великолепен артист, кавалер Пинети е и родоначалник на жанра "мнемотехника", или по-точно отгатване на мисли от разстояние. Той първи измислил условен код, позволяващ незабелязано от публиката да се предават от асистента необходимите сведения. Джовани Пинети се отнасял много ревниво към своите професионални тайни. Голям удар за него станала излязлата през 1784 г. книга на юриста и математик Декран (1746-1826 г.) "Разобличената бяла магия или обяснение на поразителните фокуси, които от неотдавна възхищават столицата и провинцията. В нея много точно се обясняват доста от тайните на Пинети и тя до днес е полезно пособие по илюзионна техника. Успехът на книгата бил изключителен, за кратко време била преведена на няколко езика, а не след дълго Декран издал една след друга още четири подобни книги.
Джовани Пинети напуснал Франция, тъй като с разкриване тайната на фокусите му те станали неинтересни за голяма част от публиката. Установил се в Берлин, където го споходила същата съдба, професор Косман издал двутомен труд с обяснения на всички фокуси. кавалер Пинети обикалял цяла Европа, през 1796 г. се озовал в Неапол, където се запознава с Едмонд де Гризи. Виждайки в негово лице опасен съперник, той решава да го ликвидира. След време обаче му се наложило да поеме последствията от тази си безразсъдна постъпка. Славата на великия илюзионист, артист и манипулатор кавалер М. Жозеф Пинети Вилдал де Мерси помръкнала. Той починал в нищета около 1803 г.


Рисунка на Джовани Пинети по време фокус с пистолет, свещи и карти


Някои от фокусите на Пинети са били разгадани от математика Декран