Световната банка: Рискът от стагфлация* в световен мащаб се запазва

Рискът от стагфлация се запазва на фона на забавянето на ръста на икономиката в световен мащаб, пише в последния си доклад Световната банка. Заради водените военни действия в Украйна цените на суровините остават високи и това подклажда инфлацията.
Така две години след пандемията от коронавируса, която предизвика рецесия в световен мащаб, сега светът е изправен пред риск от стагфлация - феномен, който световната икономика не познава от 70-те години на миналия век, а много страни по света няма да успеят да избегнат рецесията, посочват авторите на доклада.
"Рискът от стагфлация е значителен с потенциално дестабилизиращи последици за икономиките с ниски и средни доходи", заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас.
"За много страни ще бъде трудно да избегнат рецесията", добави той. "И ако рисковете за перспективите се материализират, глобалният растеж може да се забави още по-рязко - да предизвика световна рецесия", предупреди Малпас.
Очакванията на институцията са ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) да се забави от 5,7% през 2021 г. до 2,9% през тази. Това е съществено намаление спрямо предходната прогноза, направена през януари, която също сочеше забавяне на растежа, но до 4,1%. Освен ускоряващата се инфлация и войната в Украйна, причина за това сериозно орязване на прогнозата е и политиката на централните банки, които започнаха да

увеличават основните лихвени проценти

Данните за България също са ревизирани надолу и прогнозата сочи, че през тази година ръстът на БВП ще бъде в рамките на 2,6%, или понижение от 1,2 пункта спрямо прогнозата, направена през януари. Световната банка обаче предвижда след това ускорен растеж на българската икономика - до 4,3% през 2023 г., или с 0,7 пункта по-високо спрямо януари.
Руската инвазия в Украйна предизвика хуманитарна криза и забавя икономическия растеж в Европа и Централна Азия, както и провокира геополитическа нестабилност в световен мащаб, пише още в доклада. Водените военни действия сриват икономиката на Украйна - в някои региони инфраструктурата и предприятията са напълно разрушени, а износът на страната е блокиран. В същото време западните санкции започват да тежат и на руската икономика и активността също започва да се свива.
Руската инвазия и западните санкции срещу Москва доведоха до рязко покачване на цените на зърното и нефта, което заплашва да изостри глада в бедните страни и да накара шофьорите по света да се сблъскат с главозамайващи цени на бензиностанциите, се казва в доклада.
Ръководителят на Световната банка подчерта необходимостта от увеличаване на производството за

борба с нарастващите цени, особено на енергията

тъй като недостатъчните доставки на природен газ и торове вредят на производството на храни.
В съседните на двете воюващи държави региони също изпитват затруднения, свързани с ограничените търговски отношения, отрязаните транзитни пътища и намаляването на финансовите трансакции. В допълнение Русия спря директните газови доставки за България заради отказа на страната ни да плаща в рубли, припомнят още от Световната банка.
Заради руската военна офанзива украинската икономика ще се свие с 45%, а украинците, живеещи с под 5,50 долара на ден, което е линията на бедността на ООН, ще се увеличат от 2% до 20% от населението. Световната банка засега запазва своите очаквания за ръст на БВП на Украйна през 2023 г., макар и в рамките на 2,1 на сто. През 2024 г. се очаква икономически растеж от 5,8 на сто.
Руската икономика също се очаква да запише спад тази година - от 8,9%, отчитайки силно намаление на вътрешното потребление и на износа. БВП на страната ще продължи да намалява и през 2023 г. - с 2%, заради петролното ембарго, което наложи ЕС.
Заради военните действия още четири държави в региона очакват свиване на БВП през 2022 г. - Беларус, Киргизстан, Молдова и Таджикистан.

Инфлационният натиск в Европа и Централна Азия се засилва

и през април инфлацията в региона се ускори до над 12 на сто. Това е най-бързият ръст от 2008 г. насам въпреки затягането на монетарната политика в държавите от региона през 2021 г. Високите енергийни сметки влияят директно върху износа и тежат на текущата сметка, особено за държавите, които са зависими от вноса на енергийни суровини.
В някои държави високата цена на енергийните продукти предизвикват и значими фискални разходи, защото правителствата предоставят подкрепа за бизнеса и домакинствата.
Прогнозата на Световната банка е, че производството в Европа и Централна Азия ще се свие с около 3% през 2022 г. като следствие от войната в Украйна. Няма перспектива за преустановяване на военните действия, като те се съсредоточават в източната част на Украйна и това ще поддържа нестабилността в региона през следващите месеци.

Продължаващите санкции срещу Русия и Беларус също ще тежат

на развитието на региона. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-сериозни са рисковете за икономиката на региона, пише още в доклада на Световната банка. Те са свързани основно с увеличаване на задлъжнялостта и ускоряващата се инфлация. Съществените макроикономически буфери на Русия се топят и това поставя в риск банковия сектор, а западните санкции могат да предизвикат невъзможност за функциониране на вътрешния финансов пазар и по-сериозна макроикономическа нестабилност.

По материали от Инвестор.бг

* Стагфлация (от "стагнация" + "инфлация") е термин от макроикономиката, с който се означава състояние на икономиката, характеризиращо се със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата