Светини

Пред мен е книгата "Български светини в Истанбул (Цариград)" от Тончо Жечев, издание на "Балкани". Тя напомня за цариградската следа в Българското възраждане и в борбите за църковна независимост, в нея са описани  светите места на българщината в града на три морета и два континента. С "Българският Великден" Тончо Жечев накара българското общество да признае по достойнство ролята на цариградските "просветители", без това да помрачава делото на славните хъшове в Букурещ. Действията на привържениците на "Караджата" и на "екзарха" бяха все "на ползу роду". Тома Томов и Тончо Жечев направиха филм "Цариградски разговори" - разходка из българските светини в милионната метрополия, в който "имало по един юрнек от всичките народи". До Освобождението там са живеели не по-малко от 40 000 българи, без да се брои населението на 31 български села в околността. За сведение тогава най-големите градове у нас са Русе и Пловдив с около 20 000 души. А като си помисли човек, че сред цариградските дейци на Възраждането са все личности от голям калибър - духовници с висок сан, писатели и журналисти, преуспяващи търговци  като Иларион Макариополски, Екзарх Антим I, Екзарх Йосиф I, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Петко Р. Славейков, Драган Цанков, д-р Стефан Богориди, Христо и Никола Тъпчилещови, Стоян Чомаков, д-р Стамболски, Александър Екзарх, Тодор Бурмов, Гаврил Кръстевич, Тодор Икономов, Георги С. Раковски...
  Имам повод да напомням всичко това, тъй като Турция връща отнетите имоти на християнската и еврейската общност в страната, това бе оповестено през август. Решението излезе и в тамошния "Държавен вестник" и вече е в сила. Новината от Анкара е добра. Да оставим настрана мотивите на правителството на Реджеп Ердоган - дали решението е взето, за да се отключи още една врата пред Турция към Европейския съюз, а така с проявената религиозна и етническа толерантност да се посмекчат укорите за ислямизацията на страната, или просто е по-изгодно друг да стопанисва изобилното недвижимо имущество. Евродепутатът Евгени Кирилов вижда в този акт и нашия, българския принос - настойчивостта в преговорите с Турция в продължение на години дава резултат. И сега българската общност може да си върне отчуждените след 1936 г. имоти, 45 по списък - повечето в Истанбул, няколко в Одрин и Къркларели. (Гръцката общност получава над 80 имота, а арменската - 30.)
 Сред имотите е черквата "Св.Стефан", т.нар. Желязната черква, осветена през 1898 г. от Екзарх Йосиф I, преди това била дървена, издигната на земя, подарена от Стефан Богороди. Срещу нея е солидната сграда на Метоха с надпис "Болгарский народний имотъ", тук са списвани 20 вестника и списания, тук П.Р.Славейков написва "Изворът на белоногата". Екзархията пък е комплекс от сгради в квартал Шишли. Други имоти са българското гробище с черквата "Св,Димитър", българската униатска католическа черква "Св. Троица" в Истанбул, черквите "Св. Константин и Елена" и "Св. Георги", и българската гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, както и храм в Лозенград (Къркларели). За жалост българското училище в Истанбул, което е работило до 1960 г., през 1993 г. е срутено и превърнато в паркинг.        
 Връщането на имотите няма да стане лесно, защото някои от тях са съборени (в указа са предвидени "справедливи обезщетения"), други са продадени или имат наематели като например болницата, в която е настанена редакцията на вестник "Тюркие". Цялата процедура по връщането на църковните имоти трябва да бъде в чисти ръце - само отлични и добросъвестни специалисти юристи могат да свършат тази отговорна работа, но те трябва да бъдат и истински патриоти. Вече надушваме, че неколцина точат зъби, съзирайки, че може да има келепирец в тая работа. Между впрочем ще трябва да се преодоляват бюрократични пречки, да се търсят документи в българските и турските архиви, да се "воюва" за обещаните "справедливи обезщетения". Дано са останали в миналото дрязгите между цариградските българи и софийските им "благодетели".
 Говори се, че българската болница "Евлоги Георгиев" отново ще отвори врати за пациенти. Тя е открита през 1902 г. с дарения на Евлоги Георгиев и други родолюбци и е работила до 1988 г., но поради безхаберието на българската държава е затворена. Очаква се сега в нея наш персонал да лекува българската, гръцката и арменската общност, работещи тук българи, туристи, изселници и др. Само можем да спечелим от възстановяване на имотите, дваж от оживяването на православните храмове и манастири, а така също и от засиленото българско присъствие - икономическо, културно, религиозно, в многомилионния град.