Светилището на бесите

Проф. Диана Гергова,
ръководител на проучването на тракийското светилище на вр. Острец

Връх Острец над Велинград е едно много интересно място, защото всъщност и сега на Гергьовден там винаги се правят курбани. Това е свързано със съществуването още във времето на  ранното християнство на една голяма базилика, а вероятно и на средновековен християнски манастир. Според легендата и според някои данни при ислямизирането на българите в този район те са били принудени сами да разрушат своя християнски храм, за да останат живи. Интересното е, че сега местните хора изграждат със свои усилия нова църква на върха, който никога не е загубил за тях своята свещеност.
Но този връх дълги години е бил основен обект и на иманярските набези, защото на това място съществува едно голямо тракийско светилище. За съжаление едва в последните години стана възможно да започнем неговото системно проучване. Още при първите сондажни проучвания, които е правил в края на 80-те години Мечислав Домарадски, е била установена сакралната същност на това място. Поставихме началото на системното изследване на върха през 2009 г., но благодарение на един проект на община Велинград чрез фонд "Земеделие" екипът ни успя да направи голяма крачка напред в проучването на това светилище на тракийските беси в последните две години.
Бесите са едно от най-прочутите тракийски племена, известни от времето на Херодот, който пръв съобщава, че те са пазители на светилище на Дионис, което също като това в Делфи има своя пророчица, и че то се намира високо в заснежените планини. Знаем, че Александър Македонски по време на своя поход от Македония към земите на трибалите през 335 г.пр.Хр. е посетил това светилище и там е получил предсказание, че ще бъде велик завоевател на света. Още по-късно бащата на бъдещия император Октавиан Август - Гай Октавий, също посещава прочутото светилище на Дионис и именно там получава предсказанието, че неговият син ще бъде император на Рим, което се случва 30 години по-късно. Историята на това светилище на бесите е изключително интересна и затова то се търси в различни части и предимно на Западните Родопи.
Много важно е да се знае, че нашата цел при проучването на светилището на вр. Острец бе да разберем каква е организацията на едно светилище на бесите, защото в техния район - и особено в района на Велинград, е най-голямата концентрация на светилища на бесите. Западните Родопи и планината Пангей в Гърция са земите на бесите. При тази голяма концентрация на светилища е много трудно да се каже кое би било най-прочутото, посетено от Александър Велики. Но независимо от това дали някога ще можем категорично да идентифицираме търсеното светилище, информацията за устройството на едно светилище на бесите е от изключително значение.
Всъщност към връх Острец с неговото второ възвишение - Гергевана, водят много пътища. Тракийското светилище е на едното му възвишение, а когато бесите са покръстени от епископ Никита Ремесиански, те изграждат своята първа раннохристиянска базилика на съседното възвишение. Т.е. те напускат тракийското светилище и се прехвърлят на съседното възвишение на върха. В последните години много археологически открития показват, че описанията на бесите като жреци на Дионис и непобедими воини, но и добри миньори, които са владеели сребърните и златните рудници в района, са верни. Голяма серия от находки показва, че тези жреци и воини имат своя специфична култура, която е дала големи приноси изобщо в развитието на тракийската култура. Най-голямата концентрация на красивите шлемове тракийски тип е именно в земите на бесите и има доказателства, че те са били произвеждани в този район. Бесите се отличават и с много интересните си тънки и дълги мечове - ромфеи. И което е може би най-интересното за бесите, е обстоятелството, че техният район се характеризира с една много интересна керамика, наречена култова, която във втората половина на второто хилядолетие пр.Хр. и до началото на римската епоха запазва своята богата украса, свързана с няколко основни елементи и мотиви - спирали, свастики и многобройни змии, гравирани върху техните съдове. Върху тях са представяни и  много ритуални сцени. Така че описаният в източниците район на обитание на бесите - Западните Родопи, действително се отличава с много специфични паметници.
Проучванията ни през това лято бяха голяма крачка напред. Ще кажа защо - винаги, когато има малко по-добро финансиране, има и по-добри резултати. Успяхме да осъществим по-мащабни археологически проучвания с екипа от специалисти, с моя колега и заместник-ръководител на проучванията Асен Салкин и с младия д-р Димитър Байраков - и двамата от Историческия музей във Велинград, в сътрудничество с млади и способни архитекти и реставратори.
Светилището е на връх на близо 1400 м височина, наистина видим отвсякъде, намиращ се по пътя от Егея към вътрешността на Тракия. Неслучайно само на 30 км е разположен прочутият Емпориум Пистирос, който е бил свързан и с търговията между егейското население и вътрешността на Тракия. Това, което установихме през този сезон, е неговата древност. То е едно от най-ранните тракийски светилища, основано още във времето на късната бронзова епоха, някъде в  ХІІІ-ХІІ в.пр.Хр., за което ни говори откритата керамика от тази епоха - времето на Орфеевата религиозна реформа и появата на светилищата в Тракия. А до миналата година имахме находки най-рано от VІІІ-VІІ в.пр.Хр. Много интересно е също, че имаме характерна керамика от ранножелязната епоха, т.нар. букел керамика - много красива, с големи израстъци, която се намира и в пласта на Троя (обозначен като 7Б2). Отдавна тази керамика в Троя се свързва с присъствието на траките - съюзници на троянците. Нови материали се датират към първата половина на първото хилядолетие пр.Хр. Успяхме да съберем интересна информация, че сред разграбените монети на светилището най-вероятно е имало и много ранни - както казват, "със секссцени", т.е. с изображенията на сатир и менада, и може би те са били и от най-ранните тракийски монети от този тип от VІ-V в.пр.Хр. Дано успеем да получим и нова, по-подробна информация...
Резултатите от разкопките показват, че това светилище е имало и мощна оградна стена, широка между 1,8 и 2 м, която е ограждала върха в кръг. Засега сме проучили само част от тази стена. Тя е била преустроявана още няколко пъти през римската епоха, което показва, че това място дълго време е имало важно значение. Преустройствата и останките от концентрични стени, които намирахме по склона, свързани и с тераси, говорят за това, че имаме едно изключително важно светилище, което в продължение на 2000 години, до приемането на християнството от бесите след мисията на Никита Ремесиански, е играло централна роля в живота на местното население и в системата от светилища.
В проучената част успяхме да разкрием една правоъгълна постройка, която вероятно е била с храмово предназначение. Тя също има два етапа на строителство. Северно от нея, в скалните образувания в северната част на светилището, намерихме няколко струпвания на депонирани керамични съдове - цели и фрагментирани, на метални находки - един сърп, бронзови накити, интересен глинен прешлен за вретено със символични знаци, капаци с птичи глави от преносими олтари.
Доста са и индиректните свидетелства за това, че светилището може да бъде свързано с бога на виното Дионис. Още на третия ден при първия сезон на нашите разкопки намерихме един прекрасен железен жезъл със змийски глави, което напомня сведението, че Дионисиевите мистерии са били чествани с шествия, в които жените са размахвали живи змии. И в многото струпвания на керамични съдове върху тях има представени изображения на змии, което означава, че змията като един от интересните и важни символи на култа на Дионис съществува върху култовата керамика на бесите. Сред съдовете преобладават канички и купи - съдове за пиене на вино и за излияния. 4000-годишната история на светилището ни разкрива съдбата на прочутото тракийско племе на бесите, на местното население. Светилището е било действащо 2000 години и прекъсва, според най-късните монети, в началото на V в. от нашата ера - т.е. времето, когато бесите последни от тракийските племена приемат християнството. И се преместват на съседното възвишение. Интересно е, че според сведенията в един от трите манастира на Мъртво море се е говорело на бески език. Имаме един прекрасен пример, че когато едно племе е свързано с висока духовност, дори когато то приема другата вяра, продължава да бъде на същото високо духовно ниво. Така връх Острец се оказва прекрасна илюстрация на цялата духовна история на Тракия, която е свързана с това племе.
 Ако досега знаехме много за духовността и за индивидуалните черти в културата на бесите като жреци и като воини, сега имаме доказателства, че те са имали и специфична организация на светилищата, свързана с основните ритуални дейности и с развита архитектура. С откритията ни тази година ние се доближаваме до представата за едно високоорганизирано хилядолетно функционирало светилище на бесите, разположено на стратегическо място и път. Това ни доближава и до възможността да предположим, че може би това е светилището на бесите от разказа на Херодот. 
През 2011 г. светилището на Острец бе обявено за паметник от местно значение с мотив, че тогава обхватът на археологическите проучвания е все още ограничен. Очевидно резултатите от изследванията в рамките на сегашния проект дават всички основания светилището да получи статут в категорията "Национално значение".
С направената аварийна консервация на разкритите старини: храмова постройка в източната част на светилището и източната му оградна стена, с поставените информационни табели, за пръв път социализираме едно тракийско светилище в този район. Според мен имаме успех не само с откритията си, но и в разбирането за значението на това светилище в миналото, но и сега, а и в бъдещето.

Записа Велиана Христова