Светът по ръба на глобална и ядрена война

На годишната сесия на Общото събрание на ООН в края на месеца САЩ и НАТО трябва да вземат съдбоносното за света решение дали да разрешат на Украйна да удря цели дълбоко в територията на Русия със западни, най-вече американски далекобойни ракети.
В дадения на Вашингтон украински списък на руските мишени са включени командни пунктове и военни складове с гориво и оръжие. Около 250 военни обекта попадат в обхвата на американските ракети ATACMS, от които 17 са летища. Много от тях са големи военни бази, свързочни станции, логистични центрове, складове с гориво и боеприпаси. Но освен с АТАСМС и британските ракети „Сторм шедоус“, руските мишени могат да пострадат и от американските ракети с 800-1000 км далекобойност

Против и за ескалацията

В медиите има немалко мнения и аргументи срещу такова решение. Почти всички се свеждат до страхове от трета световна, но вече и ядрена война. На 12 септември президентът Владимир Путин заяви, че подобно решение ще означава пряко въвличане на НАТО в конфликта. По думите му то ще промени „цялата природа на конфликта“ и Русия ще реагира съобразно заплахите срещу нея.
Според бившия помощник на зам.-шеф на Пентагона Стивън Брайън подобно решение ще е най-опасната стъпка от САЩ и НАТО, която ще доведе до трета световна война.
Подобни предупреждения, включително за ядрена война, отправиха много други политици и публични лица в САЩ и Западна Европа.
Много вероятно е обаче Вашингтон и НАТО да останат глухи и слепи за здравомислието. Признаците са не един и два. "Нашата задача е да изведем Украйна в изгодно положение на бойното поле, за да засилим нейните позиции на преговорите“, заяви съветникът на Джо Байдън по националната сигурност Джейк Съливан на международен форум. Не е тайна, че Украйна губи войната и тя няма как да засили позициите си на едни преговори, ако не нанесе сериозни щети на Русия чрез далекобойните ракети. Институтът за изследване на войната във Вашингтон твърди, че на Киев и Запада е останал само един вариант за действия – ескалация конфликта. А тя е невъзможна без удари, дълбоко в руската територия.
Стивън Брайън изтъква, че Байдън е готов да заложи на такава стъпка, защото се опасява, че поражението на украинската армия преди президентските избори ще постави претендетката на демократите Камала Харис в неизгодно положение.
Тук може да се добави и бившият посланик на САЩ В Москва Джон Съливан, който в интервю е казал, че за Америка загубата на Украйна, ще бъде „толкова позорна и ужасна, колкото и изтеглянето на нашите войски от Афганистан“.
Впрочем подкрепа за удари по руската територия изразиха вече трите балтийски държави, Канада, Финландия, Испания.
Руският зам.-министър на външните работи Сергей Рябков и постоянният руски представител в ООН Василий Небензя заявиха публично и поотделно, че решението за удари дълбоко в Русия е прието отдавна и сега върви процес на неговата "легитимация" по искане на Киев.

Тектониката на пагубността

Все пак изброените дотук мотиви за ескалацията не разкриват дълбоките, тектоничните причини както за нея, така и за природата на сблъсъка Запада-Русия в Украйна. По-рано тази година влиятелният американски икономист проф. Джефри Сакс обясни в интервю за известния журналист Тъкър Карлсън какво стои под повърхността на събитията: „Ако прочетете базисния геополитически проект на САЩ „Нов американски век“, в него са казва, че Русия ще бъде деколонизирана и ще се разпадне на отделни държави – Европейска Русия, Централна Азия, Сибирска Русия и Далекоизточна Русия“. Преди време Джефри Сакс бе разкрил, че още през 1992 г. е имало проект във Вашингтон за привличането на Украйна в НАТО - очевидно със същия замисъл.
Целта на войната в Украйна са руските ресурси за десетки трилиони долари, коментира о.з. полковникът Дъглас Макрегър, съветник в Пентагона при Доналд Тръмп.
С една дума, решението за далекобойните удари срещу Русия, както и цялата украинска геополитика на САЩ и Запада са част от зловещия план за нейното разчленяване и унищожаване заради грабежа на богатствата й. Планът обаче може да се окаже и гибелен заради заплахата от ядрен конфликт.
Всъщност в Украйна се води война не за нейната независимост и свобода, които тя вече безвъзвратно е загубила, а срещу независимостта на Русия. В този смисъл не толкова Украйна е жертва на „агресора“ Русия, колкото и двете са жертви на хибридните агресори в лицето на САЩ и НАТО.
С една дума Русия е принудена да воюва не за грабежи и богатства, а за собственото си оцеляване като държава и нация. В медиите вече бяха изброени възможните нейни контрадействия - нанасяне на удари по британски военни обекти в близост до Русия, ракетни удари по самолети Ф-16 в базите им в Румъния и Полша, разполагането на конвенционални ракети, достигащи САЩ и съюзниците им, както и атаки на съюзници срещу цели на САЩ и НАТО в Близкия изток.
Но Русия има и неконвенционална опция. За разлика от Путин, руският „ястреб“ Дмитрий Медведев направо заплаши, че търпението на Москва може да свърши и тя да прибегне до ядрен отговор.
Експертите допускат и опит на Русия с тактическо ядрено оръжие на някой свой полигон, за да покаже, че ще прибегне и до ядрен вариант.
Пенсионираният офицер от разузнаването на САЩ Скот Ритър разкри в Ютюб канала „Джаджинг фрийдъм“ какъв може да бъде ядреният отговор на Русия: „На САЩ ще бъде нанесен съкрушителен удар, който ще унищожи ядрените им сили още преди изстрелването“. Според него това би станало, защото Русия има хиперзвукови ракети, а ядрените сили на Вашингтон са много остарели.

Украйна не е нашият конфликт

Рулетката на геополитиката се завъртя така, че спря върху страната ни като възможна мишена за руски удар. "Ако хипотетичните удари по складове за ракети с голям обсег в Полша, Румъния и България не засегнат Запада, Русия ще бъде принудена са атакува Германия и САЩ", изправи ни на нокти руският генерал от авиацията Сергей Липовой.
Да се гневим на Русия едва ли си струва, след като тя воюва да я има, а не да граби. А ние помагаме да я няма.
Генералът ни постави в гротесковото прозрение да бъдем заплашени под покрива НАТО, след като настаняването ни там бе националния идеал след 10 ноември. Излиза, че сами сме си изпросили заплахата. И може да платим тежко за прехваления ни цивилизационен избор.
Все пак страната ни може да минимизира заплахата и това е свързано с предсрочните избори. Шансът за минимизиране е свързан не толкова с твърдите електорати на партиите ни, колкото с онези 60% от избирателите, които пасуваха на последния примерно вот. Ножът на украинския конфликт и на сблъсъка Запада-Русия е опрял и в българския кокал. Ако на 27 октомври апатичният досега електорат пусне бюлетините срещу нашенските партии на войната в лицето на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС на Пеевски, ще гласува за мира. Това няма как да не бъде отчетено в Кремъл. Нещо повече - ножът може и да не се забие в кокала и руската цев може да подмине българската мишена. И обратно, ако апатичният досега електорат отново се направи на нацупен момък, недоволен от предлаганата политическа невеста, той ще гласува за тези партии и за войната. Съответно за антибългарския сценарий на Липовой.
Но това не е достатъчно. В рамките на НАТО дистанцирането ни от украинския конфликт не само ще ни спести статута на жертва на чужди интереси и неизбежната смърт на българи, а напълно ще отговаря на националния ни профил. И не само заради съдбовните за нас исторически връзки с Русия. Както стана вече дума, крайната цел на Запада е разрухата на Русия и присвовяване на нейните богатства. А в този злокобен план е задействана и страната ни. Тя обаче би трябвало поне да се дистанцира, след като исторически неведнъж е ставала жертва точно на такива планове. И би трябвало да проявява съчувствие към нацията, взета на прицел. А не да заприличва на онези, които исторически са ни осакатили.
Войната срещу Русия не е наша, защото не сме застрашени от тази държава. Има и друга причина– макар и трагични, повечето войни, които сме водили в най-новата ни история, не са били за грабежи, а срещу разчленяването ни, за справедлива национална кауза. Докато войната на Запада срещу Русия, в която участваме, не е за праведност, а именно за разчленяването и ограбването й.
Евроатлантиците сигурно се ласкаят, че страната ни е попаднала в клуба на богаташите, на завоевателите и хищниците и има право да се държи като барабар Петко с мъжете. Но няма ли да платим висока цена заради смяната на профила ни?