Свестните у нас...

Къде са? Кои са? Има ли ги още? Или заминаха зад граница? Нали така звучи "правилната" гледна точка - знаещите, можещите, умните, талантливите, добрите напуснаха държавата? Изборът днес какъв е - да си добре приет от обществото (кое?) или да си свестен? Богатият или бедният - кой по-точно е свестен? И какви са критериите за свестност? Същите като тези за моралност? Кой и как ги определя, кой класифицира хората? Сложни въпроси. Дали си ги зададоха вчера кандидат-студентите по журналистика в Софийския университет? Какви са техните мерни единици за свестност?
В днешното общество Ботевите думи "Свестните у нас считат за луди..." на мнозина звучат по-достоверно, изречени огледално - "Лудите у нас считат за свестни..." Днес идеалите от миналото събират прах, затиснати от глупост, безразличие, безочие. А плевелите на новото време напират да изсмучат последните им жизнени сокове.
Какво става? Толкова ли сме недоверчиви и без вяра? Примирихме ли се, че живеем в държава, в която съвременните хъшове - хора, свободни по дух и душа, се оттеглят, а остават мутрите и простаците, избрани да ни управляват.
Хамлетовият въпрос "по български" още ли е да бъдеш добър или да живееш добре? Заможните непременно ли са нормални, дори и да са извършили престъпления и да са натрупали богатствата си нечестно? А бедните, но с богата душа, които така и не успяват да се "оправят", клеймим ли като луди, които животът справедливо отхвърля като мръсни кучета? Луди ли сме да продължаваме да се кланяме на "идиоти" и да се подмазваме на онези, които притежават пари? Свестни ли сме, ако ни е грижа за стойностните хора, които искат да направят само едно добро всеки ден? И като сме свестни тъй на, мълчейки и примирявайки се, нормални ли сме? Възможно ли е така да изглежда утрешният ни ден? По-добре да сме луди.