"Супер Марио" заменя Кризисния мениджър

Експертът Марио Драги, известен още като "Супер Марио", днес поема кормилото на Европейската централна банка (ЕЦБ), в момент от огромно значение за еврозоната, която е изправена пред тежката дългова криза.
Избраният да замени Жан-Клод Трише италианец обаче сподели, че вижда затрудненото положение на континента по-скоро като историческа възможност за крачка напред към нов европейски пакт. Банкерът, възпитаник на католическо училище и бивш служител на "Голдман сакс", е добре познат в Италия със способностите си да се справя с банковата система и да връща доверието в затруднените институции. Той набра популярност и като взе участие в усилията за облекчаване на световната финансова криза в периода 2008-2009 г.
"Супер Марио" стана кандидат N1 за наследник на Трише, след като германецът Аксел Вебер обяви, че напуска поста си в Бундесбанк и подчерта, че не желае да заема позиция в ЕЦБ. Фактът, че 63-годишният италианец идва от страна с дълга история на висока инфлация и фискална нестабилност, бе сметнат от мнозина в Германия за съществен проблем. Въпреки това неговият богат опит и впечатляващите му постижения в областта направиха кандидатурата му може би най-добрата.
Предшественикът му Жан-Клод Трише, оттегляйки се в разгара на кризата, оставя в наследство баланс. Трише бе човекът, който отговаряше на спешните позвънявания в Европа, шегуват се медиите. Неговият осемгодишен мандат начело на ЕЦБ му спечели прозвището "великият кризисен мениджър в Европа". Активността на Трише задържа валутния съюз единен, докато демократично избираните лидери протакаха приемането на мерки за борба с дълговата криза, но това стана за сметка на ЕЦБ. Французинът разкъса наръчника, за чието написване сам бе допринесъл, и се отчужди от германските представители на ръководни постове в институцията, въвличайки я в непроучената територия на покупките на облигации на финансово затруднени държави.
Работата на Трише стана по-трудна, когато Германия и Франция разводниха Пакта за стабилност и растеж против неговото желание през 2005 г. Това им позволи да избегнат санкции, когато бюджетните им дефицити надхвърлиха ограничението от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), проправяйки пътя за фискално разпускане сред останалите страни-членки на еврозоната. Някои казват, че Трише също е правил грешки. Макар ЕЦБ да бе първата централна банка, която наводни финансовите пазари с кеш, за да предотврати кредитния срив през 2007 г., Трише подцени опасността за еврозоната от американския жилищен срив, отбелязват анализатори.