Суингът нова мода от старо време

"It Don't Mean A Thing, If It Ain't Got That Swing" ("Ако няма суинг - няма смисъл") - тази композиция, създадена от Дюк Елингтън през 1932 г., обяснява всичко. Суингът (от англ. - полюлявам се, движа се с бързи ритмични движения) възниква в началото на 30-те години на миналия век, но се обособява като отделен стил през 1935 г. в САЩ. По мнението на много именити майстори на джаза, чието творчество се развива в периода на популярността на суинга - като Бени Картър, Луис Армстронг, Джин Круп, не съществува разлика между понятията джаз и суинг, дори според тях няма джаз без суинг. За професионалните музиканти суингът е онова чувство, без което е невъзможно да се свири джаз. Както обобщава и самият Дюк Елингтън.

Дюк Елингтън

Като епоха на суинга изследователи определят периода от 1934 до 1946 г., през който големите оркестри многократно увеличават своята популярност. Всъщност епохата на суинга е много важен момент от историята на джаза. С началото на Голямата депресия в САЩ през 1929 г. възходът на джаза рязко прекъсва. Суингът се смята за знакова стилова епоха, преходен етап от класическия джаз към модерния. Някои твърдят, че всички промени в джаза през тази епоха са следствие на неговото органично развитие, съпроводено с определен опит да се приспособи към социалната и икономическата действителност на времето. Най-съществена роля при прехода на джаза от класиката към суинга са имали представителите на чикагската школа, в чиято музика са сформирани основните отличителни стилови черти на бъдещата епоха на суинга.
Суингът се откроява със силна ритмична част, средно бързо до бързо темпо и отличителния "приповдигащ" ритъм, характерен за повечето форми на джаза. Кларнет, саксофон, тромпет, тромбон, пиано, барабани, електрическа китара, акустична китара са типичните инструменти, на които предимно се изпълнява тази музика.
Когато Бени Гудмън започва да изпълнява по-бързите хот ритми, отзивите са твърде разнообразни. Повратна точка е участието на оркестъра му в "Palomar Ballroom". Там музикантите започват да свирят по-бавни и лирични парчета тип суийт. Публиката не реагира по никакъв начин и Гудмън и оркестърът му допускат, че това е краят на кариерата им... Решават да завършат с хот ритми, понеже те самите много ги харесват - тогава тълпата избухва. Присъстващите са чували техния оркестър и записите им по радиото и това е била причината да посетят концерта. След медийния отзвук за участието им кариерата им се развива отлично, а суингът привлича общественото внимание и става доминиращ стил през следващото десетилетие.

Популярността на суинг музиката започва да запада през Втората световна война поради различни причини. Трудно било да се сформира "голяма група", защото много от музикантите били изпратени да воюват. Издържането на голям брой музиканти било проблем заради икономиката на държавата по това време. Масово се сформирали по-малки групи от 3 до 5 души, което променило типичното звучене на суинга и така се породили стиловете блус и бибоп. Сериозен фактор били и строгите забрани за звукозапис от 1942 до 1948 г. След като през 1949 г. забраната се вдига, суингът се разпада на няколко жанра - джъмп блус, ритъм енд блус, бибоп, рокендрол, кънтри, уестърн, фънк.
Според известния музиковед Йордан Рупчев, който ни завеща ценната музикална енциклопедия "Изборът на Рупи", суингът е ритмичен феномен - един от определящите елементи на джаза. Свързан е с равномерната ритмична пулсация, при която всяко метрично време се дели мислено на по-малки части и създава неограничена свобода при използването на ритмичните акценти. В този смисъл суингът няма точни измерения и не може да бъде записван със съществуващите нотни знаци. Зависи от темперамента, индивидуалността и стила на всеки изпълнител и има емоционален характер. Думата се среща за първи път, свързана с музиката, в заглавието на пиесата "Georgia Swing" на Джели Рол Мортън още през 1906 г. (записана през 1928 г.), но истинска популярност придобива след издаването на "It Don't Mean a Thing, If It Ain't Got That Swing" на Дюк Елингтън през 1932 г. Смята се, че е наложена от една английска радиостанция, която не можела да си позволи използването на "неприличната" дума джаз.
В стогодишната си история джазът се издига един-единствен път на гребена на вълната и се превръща в поп музиката на своето време, пише Йордан Рупчев. Треската по стила суинг се разразява между 1935 и 1946 г. в САЩ и е съпроводена от съответни танци (суинг, джитърбъг, линди хоп), модно облекло, жаргон и т.н. Изразители на суинга са големите джазови оркестри, наричани биг бенд, а огромната си популярност получават чрез стотици радиостанции, които излъчват програмите им от увеселителни заведения всяка вечер. Големите звезди са "белите" оркестри на Бени Гудман, Хари Джеймс, Томи Дорси, Арти Шоу, Глен Милър, но формирането на биг бенда и класическите образци принадлежат на талантливите негърски музиканти Флечър Хендерсън, Дон Редман, Дюк Елингтън, Каунт Бейси, Лайънъл Хемптън, Джими Лансдорф, Кеб Келауей, Чик Уеб и др. По време на суинга за първи път свирят заедно бели и черни музиканти - Теди Уилсън, Лайънъл Хемптън, Чарли Крисчън в оркестъра на Бени Гудман, а Били Холидей е първата цветнокожа солистка на "белия" биг бенд на Арти Шоу. Тогава за първи път се организират и концерти в големи зали и джазът от музика за танцуване постепенно се превръща в музика за слушане (концертът на Бени Гудман и неговия оркестър в "Карнеги хол" в Ню Йорк през януари 1938 г.). Утвърждават се и първите звезди на вокалния джаз - Бинг Кросби, Нат Кинг Коул, Ела Фицджералд, Франк Синатра, "Андрюз систърс".

На дансинга

Суинг е и група танци, които се появяват в ерата на суинга (30-те и 40-те години на миналия век). Те са доста раздвижени и се танцуват в различни клубове дори преди появата на суинг музиката. Специфичното за суинга облекло е лятната, леко широка рокля за жените, а за мъжете - сандалите и костюмът, шапката тип бомбе и бастунчето, макар че този стереотип не е валиден за всички видове суинг. Енергичният танц изисква дрехи, позволяващи на участниците да се движат свободно и да се чувстват комфортно на дансинга. Заради яркостта, блясъка, динамиката в суинга, облеклото играе важна роля за красотата на танца. Мъжките чорапи - ромбовидните шарки и вълната са по-срещани през 30-те, а памукът с течение на времето става все по-популярен. Избягват се чисто белите чорапи. Дамските - боби-чорапите са изключително модни през 40-те и 50-те години. Те са дебели в горния си край, а като се подгънат, се получава маншет (понякога и с дантелка) с височина до глезена.
Множеството танци от групата на суинга се зараждат в предградията с чернокожо население на основата на африкански народни танци, но малка част се раждат в английските етнически общества. Обикновено под суинг се разбират линди хоп, чарлстон, шаг, балбоа и блус. В началото музикантите били принудени да се съобразяват с танцовите възможности на посетителите. Но когато суинг танците се развиват, динамичното темпо, което много танцьори се стремели да поддържат, мотивирало музикантите да увеличават темпото на ритъма - така се развиват още по-бързите стъпки, които изискват и по-енергична музика. Това създавало само по себе си "съревнование" не само между танцуващите или музикантите помежду им, но и между музиканти и танцьори.
 Сред най-известните имена са "Ниския" Джордж Сноудън и неговата партньорка Биг Бий, двойката Лерой Стреч Джоунс и Литъл Бий, от следващото поколение са Франки Манинг, Дийн Колинс, Леон Джеймс и Норма Милър и др. Самият Франки Манинг бил член на по-късно сформираната "Whitey's Lindy Hoppers", която участва в някои от най-известните филми на суинг тематика - "A Day at the Races" (1937), "Killer Diller" (1948), "Sugar Hill Masquerade" (1942) и "Hellzapoppin" (1941).

Възкръсването на танца

С възкръсването на суинг джаза през деветдесетте години започва да се възражда и интересът към суинг танците във всичките им разновидности. Ново поколение танцьори като Ерин Стивънс и Стивън Мичъл през осемдесетте години успели да върнат Франки Манинг обратно към линди хоп с молба да им предаде знанията и опита си. Стъпка по стъпка, благодарение на интернет и филми като "Swingers" (1996) и "Swing Kids" (1993), интересът към танца се завръща и сега желаещите да танцуват суинг отново са много.
Когато миналото лято се разбра, че водещата британската джайв и суинг група "Джайв ейсес" пристигна в Банско, родните суингъри започнаха да се организират, за да пристигнат на джаз фестивала и да участват в една незабравима вечер, посветена на тази жизнерадостна и енергична музика, завладяла и нашата страна. По мнението на Йън Кларксън, който пее и свири на тромпет и укулеле в групата, успехът на суинга днес се дължи най-вече на факта, че хората имат нужда от нещо, което да ги радва и да ги прави щастливи напук на кризата и всекидневно извиращите негативни новини по медиите. Затова се връщат към жизнерадостта и пъстротата на този стил. Йън отправи специална благодарност на родните суингъри за отличното представяне по време на концерта на групата в Банско.

На родна почва

Както отбелязва Йордан Рупчев в споменатата си музикална енциклопедия, стилът суинг има широко разпространение в България още от 30-те години на миналия век, когато става популярен главно чрез американските филми. Първите оркестри на българския джаз изпълняват именно суинг - "Джаз Овчаров", "Джазът на оптимистите", както и по-късно появилите се "Джаз на младите", оркестърът при Сатиричния театър и Биг бендът на БНР. Сред най-изявените му съвременни интерпретатори са Людмил Георгиев, Вили Казасян, Стефка Оникян, Емануил Манолов-Бадема, Васил Петров...


"Сентиментъл суингърс"

Андрония Попова-Рони е позната на българската публика от "Насекомикс". Рони е завършила пиано и класическо пеене в НМУ "Любомир Пипков", а след това - арт мениджмънт в НБУ и вокална педагогика в Софийския университет. Впоследствие е приета в Музикалния колеж "Менис" в Ню Йорк, но не завършва поради липса на средства. Рони участва и в музиката към филма "Прогноза" на Зорница-София, както и в "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев. Има прекрасна дъщеря - Рада, а през лятото на 2011-а се появи и второто й момиченце - Марина.
Втората дама от "Сентиментъл суингърс" е Десислава Андонова от "Фючър шок". Деси има и успешна кариера на диджей, много участия и постоянни ангажименти. Тя също е майка на прелестно момиченце - Янтра. Преди "Фючър шок" Деси е била и в други групи. И тя е завършила Музикалното училище, а след това - Консерваторията. С Рони са приятелки от детинство.
Третата суинг дама е Вера Шандел. "Сентиментъл суингърс" е първият музикален проект на Вера. Тя е завършила Френската гимназия, след това - международни икономически отношения в УНСС и има мениджърска диплома от ИФАГ. Доскоро Вера беше финансов мениджър на филмовата продуцентска компания "Софилм". В момента се е посветила само на "Сентиментъл суингърс" и на собствената си продуцентска компания "Фабриката ООД", създадена заедно със съпруга й - белгийския режисьор Андре Шандел. Вера има двама синове.
Проектът "Сентиментъл суингърс" се ражда, докато Вера ходи на уроци при Рони, тъй като трябва да подготви едно суинг парче за последния филм на съпруга си, в който тя играе ролята на певица в клуб. Оказва се, че Вера се справя блестящо за много кратко време и оставя всичко зад гърба си, за да се посвети на една детска мечта - пеенето. Така трите дами се събират и започва създаването на репертоар, разказа за ДУМА пиар експертката Весела Венчева. Музиката, която изпълняват, е разнородна смесица от американски суинг стандарти и легендарни пиеси, през френски шансони и авторски парчета, включително с текст на български. Концертите им са истинска наслада за ценителите - към музиката като добавена стойност се включват и специфичната атмосфера, костюмите, прическите и всички необходими детайли, които връщат посетителите в ерата на суинга. В бъдеще дамите планират и издаване на албум с авторска музика.
    

"Дъ смъглърс кълектив"

Те са пионерите в сферата на музиката от 40-те, 50-те, 60-години, които за три години успяха да я направят част от нощния живот в България. Благодарение на тях българските почитатели на този тип звучене се запознаха отблизо и с набиращото скорост електро суинг течение. "Дъ смъглърс кълектив" реализира няколко гастрола на бурлеска спектакли, популяризира понятието "винтидж", осъществи първия по рода си български пин-ъп календар и започна уверено да пише историята на своя Смъглърс суинг клъб. Новата година започва шеметно за неговите "членове". След изключителния успех на първите две издания от тематичната поредица партита през 2011 г. диджеите от "Дъ смъглърс кълектив" отново ще задействат машината на времето.
Този път Смъглърс суинг клъб разширява периметъра си на действие. Освен убийствен сет ще има и сцена, на която ще излезе британското електро суинг (джаз) хип-хоп дуо "Дъ кореспондънтс". Мистър Брус и Мистър Чъклес ще се разпишат за втори път в клубния живот на София, след като вече гостуваха у нас миналата пролет. Първото парти от поредицата за 2012 г. ще се случи на 10 февруари от 21 ч. в клуб "MIXTAPE 5".

“Дъ кореспондънтс” са едни от виновниците за електро суинг експлозията по цял свят

"Дъ кореспондънтс" са едни от виновниците за електро суинг експлозията по цял свят. Лондонското дуо жонглира иновативно със семпли от суинг и джаз класики, смесвайки ги с елементи от съвременната електронна музика, дръм енд бейс, хип хоп. Оригиналната микстура от възродени винтидж мелодии и модерен електронен звук, смелите сценични костюми превръщат Мистър Брус и Мистър Чъклес в обичани чудаци на сцената на авторитетни фестивали като Гластънбъри.