Субсидия срещу олигарси

"Обикновеният гражданин не е длъжен да издържа шепа самозабравили се партийци, милиони, похарчени за реклама и коктейли, вместо за здраве, образование и инфраструктура", това са най-честите аргументи срещу държавното подпомагане на партиите.
Противоположната теза е, че ако партиите не получават пари от държавата, биват обречени на вечна и безпардонна зависимост от бизнесмени. Няма как да се бориш едновременно срещу субсидиите и против олигархията. Всяка партия може да си намери пари, било то и чрез куфарчета под масата. Който плаща - поръчва музиката. В този смисъл крупните бизнесмени необезпокоявано ще си осигуряват данъчен рай, сива осигуровъчна зона, лобистки закони, послушни политици и т.н.
Без платената реклама по избори бедните партии остават с ниски резултати, а посланията им достигат до малцина. Т.е партиите трябва да имат някакви пари, с които да прокламират идеите си и най-вече да обучават и подготвят кадрите, с които някой ден ще управляват.
Въпросът не е дали да има държавна субсидия, а по-скоро как да се формира тя. Още по-важно е да се следи дали финансирането се използва по предназначение. Защото ако имаме обучени, подготвени и мислещи хора, те със сигурност ще могат да творят бюджети, които покриват всички нужди на държавата. Тогава парите ще са похарчени не за шепа хора, а за всички нас. В противен случай партийците ще са концентрирани в подвиването на коляно пред някой крупен бизнесмен.