Актуално
Студент! - Звучи ли това гордо?
Към "нашите деца" трябва да се отнасяме със строгостта, която една истинска обич винаги носи в себе си
/ брой: 262
Не бих могъл, разбира се, да имам отрицателно отношение към студентите, каквито и да са техните прояви. Самият аз съм бил студент, а и години наред съм преподавал на студентите-юристи науката конституционно право. Но не бих могъл, от друга страна, да приема, че всяка проява на студентите е обществено оправдана. Ако протестиращите граждани извън университетите могат да защитават погрешни позиции, защо трябва да се мисли, че позициите на протестиращите студенти не могат да бъдат също така погрешни. Някои политолози, социолози и преподаватели, като говорят за "ранобудните" студенти, с умиление казват "та това са наши деца", като по този начин искат да изключат всеки възможен укор към тях. Но лош родител е онзи, който смята, че неговите деца, само защото са негови, са самото съвършенство. Много "наши деца" нерядко са причинявали на родителите си горчиви сълзи. Към "нашите деца" трябва да се отнасяме със строгостта, която една истинска обич винаги носи в себе си. Само обич не е достатъчна.
Необходимо е и чувството на отговорност за бъдещето
на младия човек.
Българските студенти, следвайки бунтовния дух на нашия народ, много често са се вдигали на остър протест срещу социалните неправди. Примери има достатъчно. През 1907 г. студентите са едни от първите, обявили се срещу антинародния режим на Фердинанд. На 3 януари по време на тържеството при откриването на Народния театър те освиркват княз Фердинанд заради неговата политика. Реакцията на властите е незабавна. Още на 5 януари с решение на Министерския съвет Софийският университет, единственото висше учебно заведение в страната, е закрит за шест месеца (практически за цяла учебна година), а всички преподаватели - професори, доценти, лектори - са уволнени. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Забранена е критиката срещу държавния глава, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор. В знак на протест министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов подава оставка. Така се слага началото на университетската криза, продължила до февруари 1908 г.
Високо гражданско съзнание студентите проявяват и по-късно. На 30 март 1930 г. в София е създаден Българският общ народен студентски съюз (БОНСС). През декември 1931 г. БОНСС организира студентска стачка с искане да бъде изхвърлен от Софийския университет кръволокът Ал. Цанков - ръководител на Деветоюнския преврат през 1923 г.
Стачката е брутално разгонена от полицията
при което се стига и до жертви сред студентите. След преврата на 19 май 1934 г. БОНСС е забранен. През 1936 г. няколко студентски организации създават "Единен фронт на демократичната студентска младеж". Фронтът се обявява против личния режим на цар Борис III и предявява искане за възстановяване на Търновската конституция. С това искане е проведена и голямата студентска стачка през 1937 г. По време на Втората световна война много членове на БОНСС се включват в антифашистката съпротива, за да намерят в нея героичната си смърт.
Ако съпоставим студентските вълнения от ония далечни години със студентските вълнения днес, ще открием някои твърде съществени различия.
Студентските акции през ония години са били свързани със сериозни рискове за самите студенти. Те са били изключвани от университета, някои са били интернирани, а други са залагали и живота си. Днес студентите, окупирали някои висши учебни заведения, не поемат никакви рискове за това свое поведение. Напротив. Те са широко обгрижвани, носят им храна, дават им пари. Те блокират улици и площади, играят хора, пеят песни, с една дума, весел и безгрижен студентски живот, или, да го кажа по друг начин, един безкраен празник. Никой не смее да ги укори, напротив, всеки търси да намери добри думи за тях, очаквайки те с добри думи да му отвърнат. Те стават и национални герои - ТV-медиите започват предаванията си с тях, с тях ги и завършват. Няма как студент, видял се на екрана, да не се възхити от самия себе си, няма как да не се изживява като герой. Но ще си призная този грях - аз самият не ги смятам за герои. Герой, които не поема никакви рискове, не е никакъв герой, какъвто и шум да е предизвикал. Той е лъжегерой.
Студентските вълнения през ония години са били израз на най-прогресивните обществени тежнения. Верни на своя народ, студентите са водили битки за неговите най-съществени политически и икономически интереси. По силата на своята нравствена природа те
твърдо са стояли зад левите партии у нас
Протестиращите студенти застават днес в единен строй с най-продажните, най-корумпираните, най-противонародните партии у нас. Това са партиите, които унищожиха в буквалния смисъл на думата нашето земеделие, разгромиха нашата промишленост, превърнаха обществото ни в постоянен източник на престъпност, проституция, наркомания. Те насадиха "култура", при която стана възможен ужасът пианата да се използват като дърва за огрев!
Заявените от протестиращите студенти политически искания са твърде далеч от действителните обществени интереси. Не мога да се съглася с тезата, че студентите нямат право да предявяват политически искания. Те притежават общото качество на граждани, поради което не могат да нямат всички ония права, които притежават останалите български граждани. Заедно с това обаче трябва да се отбележи, че техните искания не издават свойствената за студентите интелигентност. В исканията им може да се открие една недопустима политическа инфантилност. Поради това съм склонен да мисля, че тези искания са им подпъхнати от чужди на студентското тяло политически партии.
Днес два проблема са жизненоважни за нацията ни: демографският и проблемът производство. Без производство няма работни места, няма хляб, няма накрая и деца. Но протестиращите студенти със студено безразличие отминават тъкмо тези най-важни, върховни за страната ни проблеми.
Вместо хляб искат оставката на правителството
Хубаво! Но какво правителство очакват те да имаме, след като Орешарски подаде оставка. Няма никакви гаранции, че бъдещото правителство ще бъде по-добро от настоящото. Във всички случаи то ще бъде избрано от парламент, който, както всички данни говорят, няма да е съществено по-различен от парламента днес. Следователно и избраното от него правителство няма да е съществено по-различно от правителството днес.
Правителството на Орешарски било, твърдят по-нататък протестиращите студенти, нелегитимно, като по този начин показват груба политическа недобросъвестност, ако не и неграмотност. За да е нелегитимно правителството, трябва да е нелегитимен парламентът, който го е избрал, а за да е нелегитимен парламентът, трябва да са нелегитимни изборите, които са го излъчили. Никой обаче не твърди сериозно, че последните парламентарни избори са нелегитимни. Напротив, и национални, и международни организации изрично признаха последните избори за свободни, демократични и произведени в съответствие с изискванията на закона. Опитът на някои партии да нарушат отделни законови разпоредби не се отрази върху крайния изборен резултат.
Протестиращите студенти отправят призиви за борба срещу олигарсите, но си затварят очите пред факта, че олигарсите са продукт на господстващата в обществото икономическа система. Докато има капитализъм, ще има и олигарси, но срещу капитализма не се чуват ранобудни студентски гласове. Освен това целият смисъл на тази тяхна "борба" съвсем не е насочен срещу олигарсите като социално-икономическо явление. Напротив, стана достатъчно ясно, че задачата е да се прехвърли властта върху олигарсите от ГЕРБ, СДС и другите десни, преизпълнени
със силни корупционни клетки политически партии
В една от първите си декларации студентските окупационни власти в СУ обявиха, че тяхната цел е да създадат правова държава. Те си позволяват да излязат с подобно твърдение, след като изключително грубо нарушават действащия в страната правен ред и преди всичко правата на студентите, които желаят да продължат своето образование. В това противоречие можем да открием значителна доза политическо лицемерие.
Ще си позволя да се обърна към моите млади колеги от Юридическия факултет с настоятелната молба да положат определени усилия, за да внесат поне малко правно съзнание у студентите от другите факултети. Нека те ги запознаят с идващата още от римското право формула dura lex, sed lex (строг закон, но закон). Би трябвало най-сетне да се разбере, че правова държава не се създава чрез безправие.
А сега нека се върна към заглавието на тази статия. Много бих искал думата "студент" да звучи не само гордо, но и красиво, защото без красота гордостта би могла да се превърне в горделивост.