Строител на българското машиностроене

Инж. Илия КЕЛЕШЕВ,
председател на Браншовата камара по машиностроене

В днешно време е прието да се отбелязват годишнините предимно на дейци на културата. 
Но... по друг начин се гледа на дейността на личности, съграждали машиностроителната промишленост (голяма част от която вече я няма), и която даваше облика на индустрията ни и осигуряваше поминъка на стотици хиляди семейства. Връщането към дейността на тези хора се приема от някои едва ли не като носталгия...

Браншовата камара е създадена през 1991 г.

и няма  връзка с "кадрите от онова време", тъй като в нея членуват сегашните фирми, а и много от някогашните дейци вече, за жалост, не са сред живите. Списъкът според заслугите на дейците, свързани с машиностроенето във всички подсектори, в които тогава работеха над 450 хил. души и с 30% от износа на страната, е голям. А халът, в който е сега машиностроенето, не е най-добрият. Такава бе първоначалната ми реакция, когато се постави настойчиво въпросът в УС, браншовата камара да отдаде заслужено внимание към дейността на Щилян Петров, навършващ 90 години.
Какво е различното в приноса на този човек, та хората, работили с него, все го търсят и изпитват чувство на гордост, че са работили под неговото ръководство?
Щилян Петров е от

първите възпитаници на българската политехника

- започва работа като редови инженер, а по-късно заема ръководни позиции в машиностроенето - зам.-председател на Комитета по транспортно машиностроене, зам.-министър на машиностроенето, но е преди всичко известен с дейността си в ЗММ. Първите мощности на най-големия впоследствие завод в бъдещото обединение - ЗММ-София, са изградени по технологичен проект на Щилян Петров през 1953 г., върху който е работил още по време на дипломната си работа. Създател е на най-мощното обединение за проектиране, производство, износ и сервиз на металорежещи и металообработващи машини - ДСО "Заводи за металорежещи машини" през 1965 г. Създава основните предпоставки за изграждане на научно-изследователски, проекто-конструкторски и технологичен потенциал на обединението, които освен универсални машини създават български високотехнологични машини и съоръжения. Внедрява стандартизационния подход при създаването на металорежещите машини на база познанията си на иновативните индустриални решения в света.
Щилян Петров ешелонира производството, като се почне от леярските мощности и се стигне до крайния продукт. Той е

най-дългогодишният генерален директор на ЗММ

- почти 20 години. Машините, производство на това обединение, се изнасят в много страни, включително и в най-развитите индустриални държави. Към 1980 г. заводите на ЗММ произвеждат 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центрове, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. Износът е 90%. Създадените под неговото ръководство кадри, ръководители и производствен персонал, са с висок имидж на производители, ценени в цялата страна. Създава и развива надеждни инженери и ръководители, които доразвиват започнатото от него в областта на създаването и внедряването на високите технологии и на автоматизацията в машиностроенето на страната.
През есента на миналата година бях в Истанбул и се срещнах с председателя на една от машиностроителните организации на Турция. Идвал е в България, познава машиностроителни фирми и е бил в ЗММ-София, и ме заразпитва как са те и как е фирмата. Казах му, че фирмата я няма. Партньорът ми се удари по челото. "Как, казва, е възможно това. Обиколил съм цяла Европа, техническото и технологично равнище на тази фирма не отстъпваше по нищо на водещите в тази област. Какво правите вие?"
Не отговорих нищо. Можеше ли да разбере, примерно, как тази толкова голяма, съвременна фирма е

продадена по време на масовата приватизация на колектива (РМД) за 1 лев

и как този колектив впоследствие е разпъден до крак? Добре, че не ме запита какво е станало с карните фирми, в които страната ни произвеждаше 20% от мото- и електрокарите в света. "При нас държавата подпомага машиностроенето и се грижи за него", продължи колегата.
Това го знаех и преди този разговор. Още в средата на 90-те години браншовата камара цели шест години воюва за премахване на едностранно въведеното от турските власти 100% антидъмпингово мито при износа на български машини за Турция. А в този период българските машини са предпочитани на турския пазар и турският пазар бе основен за износа на български стругове. Колко най-конфиденциална информация, въпреки нежеланието си, представиха ръководствата на 8-те български фирми, произвеждащи стругове, колко митарства по учреждения и министерства... След три години митото бе намалено от 100 на 50% и премахнато след още три години. Въпреки че турският пазар остана затворен за шест години, въпреки че вече  бяха ликвидирани научно-изследователските и развойни звена и въпреки срива в машиностроенето като цяло, продължил без прекъсване до 1999 г., фирмите, произвеждащи машини, запазиха предмета си на дейност и основната производствена номенклатура. Някъде може би през 2001 г. тогавашният ректор на ТУ-София проф. Живков ме срещна по време на пловдивския панаир и каза: "Келешев, приятно ми е да вляза в 13-а палата. Много тежки, съвременни машини. Оптимист съм, че този сектор от машиностроенето се възражда отново". Но... стана друго.

Произвежданите в България машини са собствена разработка, със собствена марка,

ценени и познати по всички континенти. По времето на Щилян Петров са съграждани не само мощности, но са създавани и условия за израстването на стотици водещи конструктори и технолози. Имената на редица от тях се цитираха с дълбоко признание и уважение, а с познанията си те не отстъпваха на колегите си от водещите в областта на машиностроенето страни.
Всяка стъпка в дейността на Щилян Петров е извършвана с поглед напред - какво и как трябва да бъде произвеждано у нас така, че производството реално да е конкурентоспособно. Той съгражда - компетентно, отговорно и с любов. Ако съдбата бе подредила нещата по по-различен начин и основните машиностроителни мощности с техните неограничени по същество възможности бяха попаднали в ръцете на хора като Щилян Петров, след 1989 г. положението сигурно можеше да бъде друго... Изминалите години показват, че за да се развива успешно една машиностроителна фирма, мениджърите й не трябва да са просто добри бизнесмени, управляващи печелившо активи, а да имат в повече и... нещо друго.
На рождения ден, за да не "товарим" излишно юбиляря, го посещаваме в дома му: Димитър Кузев - ЗММ Хасково, организатор на срещата, Никола Митиков - ЗММ Стомана-Силистра, специално пристигнал за нея от другия край на България, проф. Грозданова - ръководител на някогашния ОСАМ - проекто-конструкторското и развойно звено на ЗММ за агрегатни машини. Домакинът е с учудващо свежа памет. Разпитва ни за ръководствата и производството на ЗММ-Сливен, Капрони - Казанлък, споделя неща за различни заводи - Арсенал, Нова Загора, Велинград, Аркус-Лясковец, Горна Оряховица.
Спомни си и че съветник на КРУП му е предложил да замине на работа в най-съвременен завод към световния гигант, произвеждащ специалните машини и оборудване за неговите производства. Щилян Петров отклонява поканата. По-късно въпросът е поставен на най-високото в държавата място с допълнение, че за това са готови да платят.

Отговорът е бил "Ние хора не продаваме"

- и слава Богу! Споделих, че въпреки кризата и сега у нас има фирми, които се развиват и продукцията им е конкурентна на международния пазар. "Не се съмнявам. Радвам се да го чуя и от вас. Сигурно да ръководиш днес машиностроителна фирма е по-трудно от някога, но си мисля, и тогава, и сега - хората, които развиват машиностроенето, трябва да са и много всеотдайни". Това е веруюто на Щилян Петров.
 Не случайно при последната много тежка икономическа криза, в която изпадна и машиностроенето, оцеляват и стъпват на краката си фирмите в Сливен, Хасково, Силистра, Враца, Нова Загора и други, ръководени от хора, докосвали се някога до Щилян Петров. Ангажираността му към работата, която върши, е пословична. Опитахме се да получим снимка, на която Петров е сниман при откриването на завод, при посещение във фирма, другаде. Нямали подходяща... Кому били нужни такива снимки сега, важно е да оставиш нещо след себе си, нещо в сърцата на хората...
На 27 септември Щилян Петров навърши  90 години. А УС на браншовата камара е удовлетворен от готовността, с която министър Трайков подписа заедно с браншовата камара поздравителен адрес до юбиляра.
Професионализмът, отговорността и всеотдайността са качества, ценени всякога.