Стрелките на времето

За Владимир Башев

Не знам защо, но точно в Деня на народните будители се сетих за един поет, който, уви, вече почти никой нито цитира, нито помни.А повечето и не познават... Само той ли е? Амнезия е посякла българската истинска поезия и нейните образци. Помните ли оня стих: "За да останеш, за да си потребен..." Не. Дори не знаете, че това е Веселин Ханчев -чудесен български поет.
Какво питам. Павел Матев вече никой не цитира и не рецитира... А аз си спомням за един комсомолски поет, който преди 45 години на 19 ноември умря на път, летейки, както сам беше предвидил в свои стихове... И стрелките на онзи негов "Магазин за часовници" още отмерват възторга, предаността, нежността, любовта... Сега може да прочетете за него в интернет - комсомолски деец, поет-комунист и пр... Но какво лошо има и в това?!
Владимир Башев остави седем поетични книги. Беше само на 32 години, когато вече бе издал "Тревожни антени" през 1957-а, "Нецелунати момичета" през 1963-та, "Магазин за часовници", "Ателие 67"... Все по-рядко си спомнят за лирика, за поета, чийто стихове тогава се пееха... И сега звучат песните на Мариана и Тодор Трайчеви в онова незабравимо време. Тези текстове няма да ги чуете нито в рап, нито в чалга версия. Защото в тях има поезия. В тази поезия имаше тревога, неспокойствие, обич. Това бяха стихове, които спокойно могат да се отнесат към съвременната градска поезия...
Башев превеждаше Евтушенко и Вознесенски, имаше своето място в литературния печат. Беше поет на младежкия порив. Роден в София, беше живял в Шумен, Враца. Опознал беше големия град и беше негов певец...
Чудесна книга подготви Николай Петев, за да прочетем отново задължително трийсетина стихотворения... И стиховете на Владимир Башев са творби на будителя - в тях камбаната удря за човешка доброта, прави ни по-добри.
Новината преди 45 години за автомобилната катастрофа на твореца отнесе в небитието и спомена за човека. И ако не беше майката на поета леля Катя Башева, царство й небесно, която беше в основата да се направи и даде домът на Владимир Башев за кабинет и дом на младите поети, ако не беше учредена литературна награда, която се даваше на талантливи автори като Калин Донков, Андрей Андреев, Емил Симеонов, Драгомир Шопов, Минчо Минчев, Надя Попова, Димитър Христов, Бойко Ламбовски (още двайсетина са носителите на тази награда), споменът за поета-комунист и комсомолски деец нямаше да живее поне в първите години - седемдесетте и осемдесетте на миналия век.
Паметта за изящното слово, за стойностното в българската литература отдавна не е в дневния ред на медиите, на културните и просветни дейци. Днес съдбата на един рапър може да стигне в Страсбург и Брюксел, но трудно ще прелистим страниците, в които стрелките на часовника още отмерват вярно истинското време. И оставят следа...