Стрелба в тесни просеки и пътеки

Провежда се лов с гонка и пусията е разположена на просека между две гъсти гори. За да уцели дивото прасе, ловецът трябва да е опитен стрелец и да има голяма доза късмет. Ловецът Норберт Клупс описва как трябва да се действа при подобни обстоятелства.
Първоначално ръководителят на лова трябва да премисли дали пусиите на тесни просеки са наистина необходими. Дивечът обикновено пресича просеките бързо и без да се спира. Ловецът може само да открие дивеча или да стреля, но в повечето случаи не може да направи задно и двете неща. Опасността от произвеждане на погрешен изстрел на такива пусии е голяма и който вече е видял как дивите свине профучават като мълнии, може да разбере, защо много ловци не стигат до изстрел.
Просеките в гората не са еднакви. Така например просеката с ширина 25 метра е благоприятна за лов с гонка. При горски просеки с ширина 5, 6 или 8 метра дивата свиня дори и да спре на ръба на просеката и след това да "стартира", всичко ще протече за две секунди. Това е прекалено малко време, за да се идентифицира животното, да се поведе с пушката и да се произведе точен изстрел, дори когато стрелецът вече е прикладвал и очаква дивеча.
Изобщо пусиите на просеки под 12 метра са безсмислени. Пусиите на просеки трябва да се поверяват на опитни и сигурни стрелци, които не само че имат бързи реакции при стрелба, но и да познават своите граници, да не стрелят на дистанция повече от 20 или 30 крачки.
Поставеният на пусия с просека трябва да носи подходящо оръжие, което да позволява бърза и точна стрелба. При липса на такива условия ръководителят на лова трябва да постави ловеца на друго място. Прикладът на пушката трябва да пасва на ловеца и той трябва да се е сработил с нея. Спусъкът трябва да бъде с директно обтягане и да не изисква някакви манипулации преди стрелбата. Който е в състояние да стреля добре с използване на мерник и мушка при този вид лов, има предимство спрямо ловци, използващи оптически мерници. При него няма стеснено зрително поле, минимално разстояние до очите или проблеми с паралакса. Не всички открити мерни прибори обаче са подходящи за лов с гонка, по-точно казано, те са много малко. Недостатъкът на тези мерни прибори е, че са много миниатюрни. Прорезите на мерника са прекалено тесни, а мушката е прекалено малка и трудно се вижда. По тази причина много стрелци си мислят, че не са добре със зрението за стрелба с мерник и мушка. В действителност при много случаи мерникът е разположен неправилно. Добрите мерни прибори имат мерници с широк прорез и покриват минимално целта. Освен това те са маркирани с цветни точки. Мушката би трябвало също да е оцветена и големината и да е съгласувана с прореза на мерника.
Който не може да стреля с мерник и мушка, трябва да използва бързомерец. Тъй като при него няма увеличение, зрителното поле не е стеснено. Трябва обаче да се премервате с двете очи. Не трябва да се съблюдава определено разстояние за очите, като предимството е, че при калибри с голям откат бързомерецът се намира на достатъчно голямо разстояние от окото. Бързомерецът е почти толкова бърз, колкото обикновените мерни прибори.