Стрелба по диви свине

Дивите свине са много по-устойчиви на куршуми от другия едър дивеч. Особено важни неща, които трябва да се спазват, са дистанцията и положението за стрелба, разполагането на удобни за прицел места и, естествено, правилното прицелване.
Дистанцията на стрелба играе много важна роля при лова на диви свине. За по-сигурна преценка винаги след изстрел трябва да се измерва с крачки разстоянието. При стрелба при бързо движение на дивите свине трябва да се спазва максимална дистанция на стрелба от 50 метра. През деня могат да се изберат и по-големи дистанции както при индивидуален лов, така и при лов чрез издебване на спокойно движещи се диви свине. Дистанциите трябва винаги да са в съответствие със собствените възможности за улучване и наличните условия, като пусия, опора, теренни особености и безопасност.
При лов от чакало трябва да се обръща внимание на добрата опора за пушката и по възможност на допълнителна опора за стрелящата ръка. Оръжието не трябва да се опира в близост до дулото, за да се избегнат високите изстрели. Трябва да се прикладва стабилно, като е най-добре полуложата да бъде върху някаква опора и да се държи с водещата ръка. Като опори за оръжието са се наложили торбички с пясък, както и кечени подложки, които ловецът носи със себе си или държи в чакалото.
Стрелба без опора се прилага предимно при лов с гонка, където е неизбежна. По движещ се дивеч се стреля само без опора и това важи както за пусията, така и за чакалото. Чакалото трябва да предоставя възможност да се стреля в седнало положение, а още по-добре стоешком. Това означава при свободно движение мерният кръст, прицелната точка или откритите мерни прибори да се насочват в предната част на лопатката на животното. Когато изстрелът не се забави, при правилна стрелкова дистанция почти няма отклонения между прицелната точка и мястото на попадението. 
Въпросът за достатъчното осветление е доста щекотлив, тъй като неговият отговор ще бъде много различен съобразно зрителните способности в зависимост от възрастта и опита на отделния ловец.
При проходни попадения се получават винаги смъртоносни наранявания, тъй като е отворена камерата с най-жизненоважните органи - сърце и черен дроб, засегната е нервната система и са увредени или разрушени множество органи. Всички други попадения, като например в краката, задната част на тялото и неговата периферия не са непременно смъртоносни.
Дивите свине с наранявания в челюстта доживяват до една година. Ако не бъдат намерени при търсенето, те бродят из гората, докато не умрат от мъчителна гладна смърт.
Пагубните попадения в челюстта имат две причини. Първата е прекаленото даване на предварение при изстрел по бягащо прасе, втората са проклетите опити на някои набедени майстори стрелци да стрелят зад ушите на животното. Точно зад ушите се намира дебелата част на врата. Животните с попадения в тази област не могат да бъдат намерени. Животът им не е много застрашен и те успяват да избягат. Всъщност смъртоносната точка не се намира зад ушите, а в тяхната долна периферна част, където се съединяват гръбначният стълб и долната челюст.
Водачът на кучета Ф. Бонгартц казва следното по този въпрос: „Преднамереният изстрел зад ушите на прасето считам за ловно престъпление"...