Страсти около мюсюлманите

Доцент д-р Михаил Аначков 
                                           
По силата на сложен комплекс от причини: германското стопанско чудо през 50-60-те години на миналия век, високия жизнен стандарт, социалния характер на държавата, динамиката на международната обстановка и т. н., повече от половин столетие ФРГ е притегателен център за  масирано заселване на чуждестранни граждани (гастарбайтери, бежанци и други). Според статистическите данни през 2008 г. в страната има около 7 милиона и 220 хиляди постоянно живеещи чужденци (тази категория включва само жителите, които не притежават немски паспорт). По този показател Германия заема първо място в Европейския съюз. Наред с това има още около 8,5 милиона германски граждани с имигрантски произход. Своеобразна илюстрация на тази етнореалност е фактът, че от 23 състезатели на германския отбор за последния световен шампионат по футбол 11 имат чуждестранен произход.
Значителна част от чужденците (около 4,3 милиона) са мюсюлмани. Години наред държавата полага усилия за тяхното интегриране в немското общество. Нееднократно този проблем е обсъждан в медиите. Но никога  не е предизвиквал такъв взрив от емоции, както след появата в края на август на обемистата (464 страници) книга на популярния германски политик, администратор и финансист Тило Сарацин: "Германия се самоунищожава". Тя стана детонатор на най-разгорещената през последните години общогерманска дискусия и с нейните действителни или мними спорни моменти, но с обилния фактически материал, със стройната система от аргументи и ярките й публицистически качества незабавно се превърна в супербестселер.
От сегашна гледна точка Сарацин квалифицира приемането на гастарбайтерите през 60-70-те години като "гигантска грешка". Според него статистиката няма достатъчно диференциран подход към имигрантите. На базата на различни индикатори той определя числеността на мюсюлманите, включително и тези, които са получили германско гражданство, на около 6-7 милиона, сред които преобладаващата част са имигрантите от Турция (по последните официални статистически данни те са над 63% от тази верска общност и наброяват 2,5 милиона). Сарацин твърди, че мюсюлманите взимат от Германия повече, отколкото й дават. Техният процент сред трудоспособното население, които получават социални помощи, е четири пъти по-голям от този на етническите немци. Голяма част от тях са слабо образовани. Например 31% от учениците с турски произход не завършват задължителната образователна степен, докато сред германците този показател е само 1,8 процента. Същевременно на контингента мюсюлмански имигранти се падат около 70-80% от проблемите в криминалитета.
Докато за имигрантите от бившия Съветски съюз, Източна Европа и Югоизточна Аэия не съществува проблем с интеграцията и тяхното второ поколение е вече фактически интегрирано в германското общество, досегашната политика за интегриране на мюсюлманите е неефективна. Главната причина за това се корени в ислямската култура. Създава се паралелно мюсюлманско общество. Сега средната възраст на мюсюлманите в Германия е под 30 години, а на коренното население - над 45 години. При високата плодовитост сред мюсюлманите и ниската раждаемост сред коренното немско население (през 2009 г. това съотношение е 2,4% към 1,39 %), ако не се преустанови тази тенденция, към края на столетието Германия ще се превърне в страна с преобладаващо мюсюлманско население. По думите на Сарацин с по-високата си раждаемост турците завземат Германия така, както косоварите са завзели Косово.
Възгледите на Сарацин предизвикаха рязко недоволство сред редица водещи немски политици. Той  бе квалифициран като "расист", "популист" и "провокатор".  Ангела Меркел заяви, че той разделя германското общество. Външният министър Гидо Вестервеле изтъкна: "Сарацин налива масло в огъня на расизма и омразата". Лидерът на Социалдемократическата партия Зигмар Габриел се разграничи от своя съпартиец, отбелязвайки, че позицията му не съответства на ценностите на социалдемократите. При създалата се обстановка Сарацин се оттегли от ръководния си пост в Дойче банк. Но в основни линии повечето от изнесените от него факти не бяха опровергани. Самата Меркел призна на 16 октомври пред конгреса на младежката организация на ХДС в Потсдам, че опитът за създаване на мултикултурно общество в Германия се е провалил. А според провежданите от различни институции проучвания мнозинството от коренното население в една или друга степен се солидаризира със Сарацин. Както отбеляза "Зюддойче цайтунг", за много германци той се превърна в герой, който назовава табутата на интеграцията.
На този фон в речта си на 3 октомври в Бремен по повод двадесетата годишнина от обединението на Германия президентът Кристиан Вулф подчерта, че наред с християнството и юдеизма, и ислямът е част от страната. Тази позиция на президента не се споделя от представители на консервативните среди в управляващата коалиция, за които свободата на вероизповеданията не означава тяхното изравняване. Така например председателят на Конституционния съд на Северен Рейн-Вестфалия Михаел Бертрамс заяви, че основните постулати на исляма не са съвместими с конституцията на Германия. Министър-председателят на Бавария Хорст Зеехофер подчерта, че в нея са закрепени норми и ценности, носител на които е немската култура, произлязла от християнството, хуманизма и Просвещението. Поради голямата сложност на интеграцията на мюсюлманите трябва да се спре приемането на имигранти от Турция и арабските страни, като скоро след това уточни, че става дума за неквалифицирани работници.  Спрямо тези, които се съпротивляват на интеграцията в немското общество - да се налагат санкции. В писмо до Вулф авторитетният публицист, литератор и режисор Ралф Джордано характеризира исляма като черен облак, който застрашително е надвиснал над Германия.
В хода на дискусията относно мюсюлманските имигранти в медиите се експонират факти, илюстриращи правомерността на повдигнатите от Сарацин проблеми. Коментира се обстановката в училища с преобладаващ брой ученици от мюсюлмански семейства, където немските ученици са в положението на дискриминирано малцинство, подложени са на морален тормоз и се страхуват през междучасието да излязат на двора. Дават се сведения за уличната престъпност сред мюсюлманите. Бе споменато, че в някои микрорайони на Мюнхен, населени преимуществено с мюсюлмани, е опасно на улицата да се разговаря на немски език.
В разгърналата се дискусия се изтъкнаха и аргументи, че определени постановки на Сарацин са едностранчиви, а някои от изводите и опасенията са прибързани или неоснователни. Така той преувеличава дела на мюсюлманите сред извършителите на криминални престъпления, подценява значението на работещите мюсюлмани в стопанския живот на страната (при неодавнашното си посещение в Анкара Вулф изказа благодарност на турските гастарбайтери за приноса им за развитие на германската икономика), пренебрегва осъзнатата необходимост от немалко мюсюлмански семейства от по-висока образованост на своите деца, наличието на изселнически поток от мюсюлмани (например миналата година са се завърнали в родината си около 40 хиляди турци, докато броят на новодошлите е около 30 хиляди) и  т. н.
Сарацин не излиза с разгърната програма за решаването на мюсюлманския проблем в Германия. Но инициираната от него дискусия катализира обсъждането на мерките в тази насока и несъмнено през следващите години това ще бъде една от основните теми на германската политика. Естествено, тя ще бъде разисквана в цялостния комплекс на свързаните с бъдещето на Германия проблеми.
Ключово място сред тези проблеми заема възпроизводството на работоспособното население. А през последните години числото на умиранията в Германия е по-голямо от това на ражданията. Миналата година броят на изселилите се от Германия е по-голям от броя на новите заселници. За запазване на нейните позициите в световната икономика, за поддържане на висок жизнен стандарт и за обезпечаване съществуването на нарастващия дял на възрастното население (според прогнозите към средата на столетието една трета от жителите  ще бъдат над 65 години) е необходимо ежегодното увеличаване на работоспособното население с 500 хиляди души. Особено остро стои въпросът за висококвалифицираните кадри. По данни на германската търговско-индустриална камара Германия  има нужда от още около 400 хиляди инженери и други квалифицирани специалисти. От тяхната липса тя се лишава от около 1% ръст на БВП. Дори да започне увеличаване на раждаемостта сред коренното немско население, ефектът ще се появи по-късно. Ще се налага приемането на нови имигранти и ускорена интеграция на съществуващия мюсюлмански контингент в страната. И от изкуството на политиците зависи да не се стигне до формиране на консолидирано обособено мюсюлманско общество в Германия с всички евентуални негативни последици от този факт.