Страната на утринната свежест

Иван БОЙЧЕВ*

Два часа полет до Москва, след това 8 часа до Пхенян. И ето ни в столицата на КНДР. Разцъфнали храсти азалия край пътя, чисти и поддържани улици, красиви модерни здания. Посрещат ни усмихнати и гостоприемни хора. И е трудно да повярваш, че всичко това е построено върху руините на един напълно изпепелен град.
През последните 25 години в средствата за масова информация за КНДР се говори единствено в негативен план, като напълно се отрича постигнатото от корейския народ в икономическо, социално и духовно отношение след основаването на държавата през 1948 година. Всъщност пропагандната машина на Запада успя да създаде една изключително враждебна насока в съвременния прочит на самото понятие Северна Корея, често наричана некоректно със събирателното понятие Пхенян. Този негативизъм не спомага за подобряване на отношенията между Република България и КНДР, които целенасочено бяха замразявани през периода след промените у нас. Но нека си припомним все пак

историята на Северна Корея

КНДР заема северната половина на Корейския полуостров с територия 121 хил. кв. км и население 25 млн. души, предимно корейци. Това е една изключително красива, предимно планинска страна, с много реки и езера, известна като Страната на утринната свежест.
Държавата възникна след края на Втората световна война, като преди това дълго време е била колония на Япония. След завършването на военните действия в Европа съветското военно командване взема решение да освободи и заетите територии от Япония, която е съюзник на Германия и Италия и е част от Тристранния пакт. Съветската армия под командването на маршал Чуйков и общото командване на маршал Жуков освобождава завладените от Япония земи за по-малко от месец, а японската Квантунгска армия е смазана. Корейският полуостров беше разделен на две окупационни зони: контролирана от съветските войски, северно от 38-ия паралел, и контролирана от американските - южно от него. През август 1948 г. в резултат на проведени избори на юг се създава Република Корея, а на 9 септември същата година на север е създадена Корейската народнодемократична република. Начело на КНДР застава Ким Ир Сен, офицер от Съветската армия, който активно участва в съпротивата срещу японската окупация и в освобождението на своята страна.

Войната

През юни 1950 г. избухна Корейската война, която продължи до 1953 година. Във войната участваха, от една страна, севернокорейската армия начело с Ким Ир Сен, подпомагана от китайски доброволци, а от друга страна - южнокорейската армия под командването на Ли Син Ман в съюз с американската армия и войски под флага на ООН. Съветски войски не участваха във военните действия, единствено съветски изтребители се включваха във въздушните боеве, но излитайки от територията на Китай.
В резултат на войната страната бе разрушена до основи. Територията на Северна Корея беше подложена на безпрецедентни бомбардировки от страна на авиацията на САЩ. Милиони корейци бяха избити, а други загинаха от масов глад и болести. Градовете и селата са сринати до основи. Столицата Пхенян бе буквално изравнена със земята, като, както сочат статистическите данни - бяха оцелели само две здания. Хиляди промишлени обекти, иригационни съоръжения, язовири, болници, училища бяха изличени напълно.
По време на войната българският народ прояви солидарност с КНДР, а във войната като доброволци взеха участие и наши медици - лекари и медицински сестри. След войната много корейски деца бяха настанени в България: Банкя, Кюстендил, където живяха и учеха и останаха сърдечни приятели на българския народ за цял живот.
На 27 юли 1953 г. в Панминчжон бе сключено примирие. Демаркационната линия между двете корейски държави премина по 38-ия паралел, но мирен договор между двете Кореи няма сключен и до днес. Много семейства останаха разделени. В нарушение на четвъртия пункт на съглашението за примирие САЩ и режимът на Ли Син Ман сключиха двустранен пакт, позволяващ на територията на Южна Корея да останат американските войски и бази за неограничен срок. Като засилен военен контингент те присъстват и до днес. Както добре знаем от новинарските хроники, ежегодно в района се провеждат съвместни военни маневри и учения на американската и южнокорейската армия, които допълнително нажежават обстановката на Корейския полуостров.

Възстановяването започна

с безвъзмездната икономическа, техническа и хуманитарна помощ на Съветския съюз, Китай и други страни. Според своите възможности помощ започна да оказва и България.
КНДР е страна, богата на полезни изкопаеми: железни, оловно-цинкови, волфрамови, хромови, кобалтови, молибденови, никелови руди; злато, сребро и много нерудни изкопаеми - графит, барит, азбест, апатит, слюда, талк и други. Запасите на желязна руда са около 2 млрд. тона, като КНДР превъзхожда по този показател редица силно развити промишлени страни. Най-важният отрасъл на тежката индустрия е металургическата промишленост, както и огромно количество производствени обекти от всички сфери на промишленото производство.
Днес в КНДР се произвеждат автомобили, камиони, трактори, булдозери, радио- и телевизионни приемници, компютри, лабораторно оборудване, влакови вагони, химикали, изкуствени торове, текстилни продукти и т.н. Севернокорейските учени провеждат задълбочени изследвания в няколко основни научно-технически направления: електроника, химия, биология, ядрена физика, аерокосмически полети и военни технологии. Научните институти са особено силни в полимерната химия, въглеродните материали, биотехнологиите, нанотехнологиите, математиката, ядрените и ракетните технологии. Произвежданото медицинско оборудване и технологии за гласово разпознаване и автоматика са на световно ниво. Леката промишленост също е добре развита, като водещ отрасъл е текстилната. Преобладаващо място в селското стопанство заема поливното земеделие, като главни култури са ориз, царевица, тютюн и други. Има изградена много добра иригационна система. А експортната листа на КНДР включва основно злато, сребро, черни и цветни метали, въглища, магнезитов клинкер, талк. Всичко това бе предпоставка за развитие на икономическите отношения с редица страни, в това число и с България. До 1989 г. двустранното сътрудничество между нашите две страни се осъществяваше на основата на петгодишни спогодби за стокообмен и плащания и ежегодни протоколи за стокообмен и плащания. Учредена бе комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество на ниво заместник - председатели на Министерския съвет.
България е построила в КНДР два мелнични завода в град Вонсан, два електронно-изчислителни центъра в гр. Пхенян, развито бе сътрудничеството в областта на производството на мотокари и електрокари, в металургичната промишленост, в построяването на оранжерии и други крупни селскостопански обекти. Нашата страна внасяше изолатори, трансформатори, различни видове стомана, хмел за пивоварната промишленост, магнезитов клинкер, тютюн, ментол и ментово масло за фармацевтичната промишленост, цимент, инструменти и други. Основни позиции в износа ни за Северна Корея бяха калцинирана сода, карбамид, химикали, медикаменти, мотокари, електрокари, стругове, стоки на кооперативната промишленост и т.н. Сега за съжаление икономическите отношения с КНДР са силно, да не кажем напълно ограничени.
Днес КНДР е

силно изразена социална държава.      

Осигурено е безплатно образование и здравеопазване за всички. Детските градини също са безплатни. В училищата децата се профилират според наклонностите си. През ваканциите са ангажирани в кръжоци, занимални, пионерски лагери. Населението е високо образовано, а неграмотността на практика е сведена до минимум. Хората живеят в безплатни жилища, а от 1974 г. в страната няма никакви данъци. Разходите за ток, отопление, вода са символични. През деня служителите се хранят в предприятията и учрежденията, като храната е безплатна.
Държавата отделя много средства и за култура. Силно развити са оперното и цирковото изкуство. Едновременно с това много хора участват в прояви на художествената самодейност. Спортът също заема важно място в живота на корейския народ. Работи се в две направления - масов спорт и високо спортно майсторство. Децата от малки задължително спортуват. На олимпийските игри в Лондон 2012 спортистите на КНДР завоюваха общо шест медала - четири златни и два бронзови. За сравнение България спечели само два медала - сребърен и бронзов.
Столицата Пхенян днес е модерен град с широки прави улици, забележителни сгради, магазини, многоетажни жилищни блокове и красиви паркове. Болниците са оборудвани с модерна апаратура. Жителите на столицата имат възможност за богат културен живот и пълноценна почивка. Построени са Дом на книгата (който представлява голям културен център с библиотека), художествена галерия, цирк, а националната опера е истински архитектурен шедьовър. Парковете са добре поддържани, в някои от тях има модерни атракциони. В града функционират множество спортни съоръжения - най-големият стадион в света, събиращ 150 000 души, многофункционална спортна зала за 20 000 души, модерна зала за хокей и кънки на лед, плувен комплекс с десетки сауни и водни съоръжения. Неотдавна бе завършен и един от най-високите хотели в света, а насред река Тедонганг са най-високите фонтани в света, чиято водна струя има височина 150 метра. Близо до тях, на брега на реката, се извисява и паметникът на идеите "Чучхе", които определят пътя на развитие на КНДР. Те са формулирани от Ким Ир Сен, като в основата им стои разбирането за "опора на собствените сили". Според "Чучхе" малките държави трябва да разчитат на себе си в своето развитие и да водят независима външна политика. В основата на развитието на обществото стои народът. Днес тези идеи имат много привърженици по света.
Корейската цивилизация е една от най-древните в света и съществува вече над 5000 години. Първата корейска държава е основана още през 2333 г. пр.н.е. Оттогава корейците са извървели

дълъг път, изпълнен с възходи и падения

с войни и периоди на мирен разцвет. Освобождението от колониално иго през 1945 г. не донесе пълно щастие на корейците, изкуствено разделени да живеят в две държави.
Дълги години отговарях за КНДР, Монголия, Виетнам, Лаос и Кампучия в Министерството на търговията. Четири години бях търговско аташе в КНДР. Опознах страната. Докоснах се до бита и живота на хората. Корейците са трудолюбив, упорит и миролюбив народ. Започнали практически от нулата след опустошителната Корейска война, те са постигнали много и умеят да ценят постигнатото с чувство за собствено достойнство. Още повече че след рухването на социалистическия блок на практика КНДР бе поставена в изолация, но продължава да следва своя път. Без политически зависимости от големите държави, без  икономически зависимости от мултинационалните корпорации. За съжаление през последните години сме свидетели преди всичко на целенасочена демонизация на КНДР, като е осмивана с тенденциозни "новини" и обявявана за заплаха за световния мир. Както и насаждане на саркастична, но и бясна омраза към лидерите й. Истината обаче е, че повече от всичко корейците желаят обединението на родината, но по мирен път, без намесата на трети страни. Което със сигурност няма как да се случи скоро въпреки желанието на корейците и от двете страни на демаркационния 38-и паралел.



Воден парк в Пхенян

Нощен Пхенян

Научно-технически комплекс

Едно обикновено корейско село