Стръмният път по зова на сърцето

Георги БОРИСОВ

Мемоарите "Стръмният път" на Стефан Петров ("Либра Скорп", Бургас, 2013 г.) ни отнасят в началото на ХХ в. Четейки с интерес историята на един живот, човек не може да не се замисли за силата на духа, за волята и постоянството, характерни само за личности, дълбоко убедени в своята мисия да променят света към по-добро.
Откъде черпи сила човек, за да се справи с неимоверните несгоди, които го съпътстват? В начало на книгата читателят с удивление ще прочете за недоимъка и глада, характерни за голяма част от българския народ по него време, за непосилния, мизерно заплатен труд и социалната атмосфера, която не може да не породи порив за борба, справедливост и по-добър живот. Самите условия създават характерите и вътрешната убеденост, оттам идва силата за преодоляване на всички трудности.
Историческите истини в мемоарните страници са пречупени през призмата на преживяното. Личността постепенно приема като свое верую идеите на Българската тесняшка партия-комунисти - още повече, че това е времето на широкия отзвук сред работничеството на ВОСР в Русия от 1917 г. "Нямаше и не виждах по-правилен път за повече хляб, за повече свобода и правда", посочва авторът. След това са първите стъпки в работническото движение, стачките и демонстрациите на работниците от фабриките в родния гр. Русе. Повествованието дава възможност читателят да се запознае с конкретни събития преди и по време на деветоюнския преврат от 1923 г., когато е свалено правителството на Александър Стамболийски, Деветоюнското и Септемврийското въстание, фашисткият терор през 1924-1925 г. Както казва авторът "... годините 1924-та, особено 1925-а, бяха най-страшните". Вероломно и коварно са избити видни представители на работническото движение. Борбата срещу фашизма у нас започва тогава, за да продължи две десетилетия и да се увенчае с успех на 9 септември 1944 г. Затова правителството на Отечествения фронт обявява тази дата за Ден на свободата.
Втората част на книгата обхваща периода 1926-1945 г. от дейността на БРП (комунисти) сред емигрантите в Цариград след национално- буржоазната революция на Ататюрк. Показателно е откровението на автора, че той не е изпратен там от някаква политическа сила или организация, а пристига там, бягайки от ужасните условия в България - глад, безработица, репресии на властта. Стефан Петров прави социален разрез на турското общество и ролята на реформите на Ататюрк за окончателното скъсване с османския феодализъм. Наред с това се анализират отношенията между видни представители на революционните движения в Македония, Тракия и Добруджа с новите турски управляващи. Тази положителна атмосфера е и разковничето за успешната дейност на прогресивните македонски организации като ВМРО (обединена), БРП (комунисти), младежките съюзи.
Размишленията на автора за културно- историческото наследство, съчетано със социално-икономическите проблеми на турското общество, богатството, от една страна, и мизерията - от друга, ни пренасят в сложната амалгама от взаимоотношения и човешки съдби, които са едни и същи - както в България, така и в Турция, породени от капиталистическата действителност. Това поражда и единството на целите на българските и турските комунисти, на прогресивните слоеве на двата народа. И не само на тях, а и на "... прокудената и изстрадала емиграция - българи, гърци, албанци, югославци, турци и други". Не е случайно, че Цариград е мястото, където са живели и работили Никола Трайчев и неговата марксическа група. Баща му Христо Трайчев е съратник на Димитър Благоев, един от основателите на пловдивската партийна организация.
С конкретни данни, факти и събития е показана дейността на ВМРО (обединена), БРП (комунисти), Коминтерна, тясно свързана с имената на Владимир Поптомов, Боян Българанов и др. Правдиво се отбелязва незаменимата роля на българите македонци, тяхното участие и подкрепата им в борбата срещу фашизма. Те се проявяват като истински патриоти, събират средства в помощ на Първа българска армия. За цялата тази дейност те са арестувани, малтретирани, гонени от страната.
Мемоарните страници запълват празнина в нашата историография. Досега с този период не е запозната широката общественост. Поради това в публичното пространство се появяват автори, които по своему тълкуват историческите факти. Някои от тях, съобразявайки се с политическата конюнктура, определят борбата срещу безогледната експлоатация и фашизма като тероризъм. Сега добре информираният съвременник може да оцени по достойнство минали събития, да изясни за себе си онези цели, към които трябва да се стреми в името на свят с повече справедливост, солидарност, социално равенство. Тези цели, които имаха  работническата класа и нейните представители, авторът на мемоарните страници Стефан Петров. Той пое навремето по зова на сърцето си стръмния път за тяхното осъществяване.