28 Юли 2021сряда07:55 ч.

Обзор

Страховете за икономиката изпревариха тези за здравето

Раздаването на пари на калпак в кризата задълбочи социалните дисбаланси

/ брой: 2

автор:Евгени Гаврилов

visibility 289

Традиционните анкети в края на годината показаха, че 80 на сто от хората у нас смятат, че 2020-а е била лоша, едва 10 на сто я определят като добра за страната. "Хората са станали по-предпазливи в битката с коронавируса. На фона на здравните страхове икономическите стават все по-сериозни", сочи последното проучване на "Тренд". Според него се е увеличил делът на българите, останали без спестявания. "В един момент икономическият страх започна да измества опасенията за здравето, които се появиха при втората вълна на пандемията", коментира социологът Ивелина Славкова. Малко са секторите, които се възползваха от възможностите на кризата. Голяма част от фирмите изпитват трудности, твърди председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. "Проучванията на палатата показват висок дял на песимизма сред представителите на бизнеса. А бизнесът е най-добрият индикатор за това какво ще ни се случи в предвидимо бъдеще", коментира Симеонов.

Според него е рано да говорим за растеж, по-скоро трябва да се опитаме да намалим спада, който се очертава около 7%. Многото условия за ползването на мерките в подкрепа на бизнеса и тромавата администрация попречиха на голяма част от фирмите да се възползват в началото на кризата, посочи Симеонов, според когото са били направени правилни стъпки, но административно процедурите е трябвало да се опростят. Нашата администрация не може да въведе електронно правителство и всичко върви мудно и мъчително. Фирми продължават да нямат сайтове, а искат да останат на пазара в условия, когато всичко минава през дигитализацията, смята Цветан Симеонов. "Първоначалните мерки, които бяха взети, не проработиха както трябва и сега виждаме, че подготовката, която можеше да се случи през лятото, не е направена на нужното ниво", коментира бившият вицепремиер Лидия Шулева.

"Това, че сега затворихме държавата, в някаква степен не е изненада, защото се очакваше от доста време. За съжаление мерките, които трябваше предварително да се планират в подкрепа на бизнеса, не бяха планирани по нужния начин и сега тепърва започва умуването как да стане това. Има огромно забавяне и бюрокрация. Обявяват се мерки за 1 млрд. лв., но до бизнеса достигат малко пари", е мнението на Шулева. Според нея Европейската комисия вече взе решение за компенсиране на фиксираните разходи до 90%, докато в България все още се водят дебати във време, когато локдаунът е факт, и това е сериозно предизвикателство за бизнес средата. Друг проблем според Шулева е спирането на редица иновационни проекти по програмите от ЕС, за да се пренасочат парите за компенсиране на последиците от коронавируса.

За българската икономика последните месеци бяха наситени със събития, затвърждаващи нейния мрачен образ през 2020 г. През ноември бяха публикувани данните за отминалото трето тримесечие и есенните прогнози на ЕК, а МВФ приключи прегледа си за българската икономика. Активизира се публичното обсъждане на Плана за възстановяване, но въпреки единодушието на критиките към Бюджет 2021, то не промени нищо.

Истини и лъжи

Вярно е, че третото тримесечие на 2020 г. бе по-добро от второто, тъй като спадът спрямо третото тримесечие на 2019 г. бе 5,2%, докато при второто беше 8,6%. Това е обща тенденция за целия ЕС, където спадът е по-слаб през това тримесечие.

Не е вярно обаче, че Европа и светът са в криза, а българското производство расте, както се хвалят управляващите. Според Евростат и НСИ през третото тримесечие на 2020 г. БВП нараства с 11,6% в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия период БВП в България нараства само с 4,3%. През третото тримесечие на 2020 г. спрямо предходното най-висок растеж отчитат Франция - 18,2%, Испания - 16,7%, Италия - 16,1%, и Португалия - 13,3%. В сравнение със същото тримесечие на предходната година сезонно изгладените данни показват намаляване на равнището на БВП в ЕС-27 с 4,3%. За същия период БВП в България намалява с 5,2%. И в двата случая българската икономика се справя по-зле от средното за ЕС. Според проф. Даниела Бобева е вярно, че крайното потребление беше основен двигател на икономиката през третото тримесечие, но със спад от 9,3% спрямо същия период на миналата година.

Не е вярно също, че вътрешното потребление спасява до известна степен растежа. За съжаление, голяма част от него отива в спестявания и вносни, а не местни стоки. Раздаването на пари на калпак не стимулира икономиката, а само засилва социалното разслоение. Вярно е, че безработицата намаля през летните месеци, през третото тримесечие броят на безработните достигна 160 000, срещу 192 000 през второ тримесечие.

Банковата система

Предприетите още през март мерки на БНБ, чийто паричен еквивалент бе в размер от 8 на сто от БВП, бяха сред малкото, които сработиха и създадоха условие за посрещане от страна на банките на шоковете от реалния сектор на икономиката. Данните на БНБ показват нарастване на депозитите, както и по време на предходната криза. Този растеж обаче е само по отношение на големите депозити, докато малките се стопяват - намаляват буферите на домакинствата с по-ниски доходи. А растежът на депозитите над 1 млн. лв. не е свързан с увеличаване на доходите на по-богатите домакинства, а с отказ от инвестиции. Подобни тенденции се отбелязват и при корпоративния сектор (12,4% общ растеж), но малките фирмени депозити намаляват, а големите нарастват главно поради въздържане от инвестиции. Увеличаването на депозитите съдейства за нарастване на ресурса на банките, но свиването на инвестициите на домакинствата и на реалния сектор ограничава възможностите за пласиране на този ресурс. Кредитната активност се забави и се движи основно от жилищните кредити. Би трябвало да е ясно, че през последните два месеца на годината сме загубили още от икономиката.

Очакване

Очакваният от Европейската комисия спад за най-лошата икономическа година от 1997 г. насам за България е 5,1%, който обаче не отчита втората вълна и въвеждането на нови ограничителни мерки. За значително по-висок спад през ноември и декември въздейства влошаването на външната среда в ЕС и на кризата във външното търсене. От своя страна вътрешното търсене е потиснато от самоизолацията и свързаното с нея сриване на услугите и нехранителната търговия. Инвестициите още преди кризата с КОВИД-19 бяха на исторически ниски нива и никакви фактори не подкрепят растежа им през последните два месеца на 2020-а. Според инвестиционната бизнес анкета на НСИ сред промишлените предприятия през октомври 2020 г. се очаква инвестициите да са с 20,9% по-малко в сравнение с 2019 г. И така при потискане на основните компоненти на растежа вероятно ще загубим още между 1 и 2% от БВП.

Пандемията изостри старите нерешени структурни проблеми на икономиката и създаде нови. Отказът да се правят реформи и провеждането на политика на даряване и компенсиране, а не на стимулиране на икономиката, ще задълбочи и разшири икономическите и социалните дисбаланси. В очакване на европейските пари чак през втората половина на тази година и огромните и неефективни разходи, планирани в бюджета, едва ли ще се сбъднат оптимистичните очаквания за възстановяване на българската икономика.

Мерките като подкуп

Състоянието на бизнеса през 2020 г. се вижда най-добре от традиционната анкета на Българската стопанска камара. Според нея голяма част от представителите на бизнеса у нас не одобряват антикризисните икономически мерки на правителството, единици са се възползвали от тях и се оплакват от тромавост, бюрокрация и дори корупция. Смятат отношението на правителството към тях за обидно и ехидно и декларират, че имат нужда от истинска финансова подкрепа сега, а не от бъдещ рог на изобилието, което кабинетът се очаква да излее предизборно и което се тълкува от предприемачите като подкуп. Според 71% от анкетираните фирмата им през 2020 г. е по-зле спрямо преди година, а влошено състояние на бизнес климата отчитат 91%. 43,68% от бизнесмените очакват спад на икономиката и на работните места през тази година. 66 процента смятат, че суровините ще поскъпнат, повишение на енергийните цени очакват 77%, а на бизнес кредитите - 53 на сто. По-голяма регулаторна тежест очакват 51%, а 58% - увеличение на фискалната тежест. Заради коронакризата 56% от предприемачите са се отказали от планирани инвестиции, 45% са съкратили персонал, 39% са въвели частична или пълна дистанционна работа. Антикризисните мерки уж в подкрепа на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а 58 на сто не харесват противоепидемичните мерки.

Казано простичко, задала се е неминуема икономическа катастрофа заради безделието на българската държава. Безпрецедентността на тази епидемия най-малкото налагаше малко по-уважително отношение към българския бизнес.

Заев няма претенции за "македонско малцинство"

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 143

Фон дер Лайен: ЕС ваксинира 70% от населението

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 143

Атентат срещу кубинското посолство в Париж

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 143

Социални протести в САЩ

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 143

Лоши игрички

автор:Велиана Христова

visibility 156

/ брой: 143

Горещо лято, скромни ремонти

автор:Деси Велева

visibility 109

/ брой: 143

Здравна реформа? Забравете!

автор:Велко Велков

visibility 122

/ брой: 143

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ