Страх от кюрдите

Това, което се случи вчера по границата между Турция и Сирия, не е точно агресия, но в никой случай не може да бъде назовано и инцидент, предизвикан от желание за защита от терористи. Още по-малко пък, както бе гръмко прокламирано - за война с "Ислямска държава". Защото отдавна е ясно, че целите, преследвани от турския президент Реджеп Ердоган в региона, са станали "публична тайна". Става дума за страх, за истински и вледеняващ страх от най-страшните за него самия и за режима му врагове - сирийските кюрди. Които, видите ли, имали наглостта да търсят национално самоопределение в своя независима и суверенна, както е в мечтите им, държава. Е, дойде времето не само на думи, но и на дела, Ердоган отново да размаха томахавката, при това точно в деня, в който при него пристигна вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън с мисията не само да го "озапти" по темата Гюлен, но и отново да му подскаже американските интереси, свързани с "кюрдския въпрос". А както знаем, този въпрос никак не е лесен за решаване. За капак в Анкара по същото време се мярна и лидерът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, чиито планове за съдбата на сирийските кюрди и въобще по кюрдския въпрос (за единение на съплеменниците му, но под негово ръководство), също срещат категоричната съпротива на сирийския президент Башар Асад. Някой ще каже - пълна каша. Но дори един глас от Европа така и не се чу след новината за турската инвазия в Сирия.