Страх

За пореден път Диктатора се изплаши. Лицето, което, за съжаление, все още ни е министър-председател (10 години), набързо скастри телевизионен водещ, че четял вестник ДУМА.

Страх го е от ДУМА? Това го оставям настрана. Този път изплашването му е... голям страх. Новите му страхове са много по-страшни.

Страх го е от това, че кълбото на лъжите се разплита и ще стигне до най-големия лъжец.

Страх от съгражданите в Банкя, които ще разберат как изкупува къща след къща в града им чрез братовчеда.

Страх го е, че ще изгуби изборите.

Страх го е (и навярно вече съжалява), че е рекъл, че има ли и най-малко съмнение - подаваш оставка. А той не ще.

Страх го е от присъдата, която го чака. Не само от съдията, който ще вземе справедливо решение, когато изгоним подкупните магистрати, а повече от присъдата презрение, която ще получи от българите.

Страх го е от истината. Страх го е от самия себе си.

Преди години го нарекох смешник. Отдавна ми се ще да поискам прошка от многото талантливи артисти, които честно и професионално вадят хляба си с тази достойна и трудна професия. Той не е такъв.

А какъв е? Какво остана от него?

Дали не е само един надут и неграмотен страхливец?