Страх или мързел?

Знакова гербаджийка прозря, че проблем в Изборния кодекс има. Може би за 56-и път обяви, че той трябва да се променя, за да се избегнат "негативните прояви по изборите". Кой е виновен за тия прояви - управляващото мнозинство мълчи. Що ли? 

Купен вот, безброй сгрешени бюлетини, хиляди "мъртви души" в списъците... И плач за липсващи преференции. Най-абсурден е този казус при ощетените от парламентарните партии - нали имат членове в СИК? Къде са спали те при преброяването? Мързяло ли ги е, недообучени ли са, или...? 

При машинния вот, казват, няма как да зачернеш само преференция без партия. Т.е. част от сгрешените по този параграф бюлетини ще намалеят. ГЕРБ и ЦИК машинен вот не искат. Страх или мързел? И за преференциите сигурно пак ще има законотворческа драма. Още ги боли партийците, че избирателите разместват плановете им. Вярно, 7% за пререждане е много, особено в големи градове и партии с много поддръжници. Но дори и така е възможно. Друг е въпросът на каква цена. Иначе си трябва много работа и кански усилия, за да станеш разпознаваем и харесван. Преференцията сама по себе си е шанс за повече активност - особено ако българите вярват, че с гласа си могат да променят нещо. Макар и с малко.

ГЕРБ и компания упорито и многократно отказваха осъвременяването на изборните списъци. Страх или мързел? Или някакви сметки пак не излизат? Може да си гласят и преразпределение на изборните райони, ама така, че да им е угодно? Сметки или пак сметки?

На този фон изборните търгаши вилнеят необезпокоявано. По села и паланки хората тъжно потвърждават, че ги знаят поименно. Ама дотам. Доказателства няма. МВР е безсилно. Страх или мързел? 

Все по-малко хора виждат смисъл в гласуването. И "не подкрепям никого" става трета, втора, а някой ден може да е и първа "политическа сила" според изборните си резултати... Защото някой го е мързяло да помисли, или се е страхувал да изчисти порочните практики.