Стойностно краеведско изследване за Мало Конаре

"Докосване до корените" - така е озаглавено едно твърде интересно и много полезно краеведческо заглавие, което издателство "СТЕНО" - Варна, предложи наскоро на читателската ни общественост. Това първо по рода си издание за едно от най-големите села в Пазарджишка област - Мало Конаре, е дар за малоконарци от местния род Дъбови: проф. д-р Стоимен Дъбов, Любен Дъбов и Стоян Димитров Дъбов.
Това е първият по-сериозен опит да се разкрие по възможност в по-голяма широта историческото развитие на това забележително и известно пазарджишко селище. А да се реализира тази високопатриотична задача не е по силите обикновено на един изследовател, даже той да е висококвалифициран историк или краевед. И може би затова с нейното изпълнение се е заела внушителна ентусиазирана група от местни родолюбци, които ни поднасят важни и значими страници, отразяващи многовековната история на любимото си родно място. Сред този своеобразен авторски колектив се открояват имената на Любен Дъбов - физик-метеоролог, Заприн Комсалов - агроном, Мария Търкаланова, Тодор Ненков, Зоя Пенова, на покойните Стоимен Дъбов, Стоян Дъбов, Паун Мишев, на Димитър Геров, Тодор Ст. Коев, Величка Дъбова и Цветанка Комсалова.
Конкретни архивни документи и исторически източници за възникване на селото и на неговото име, както отбелязват и самите автори, досега не са открити, но това не възпира усърдната им изследователска дейност, макар че са дълбоко убедени, че историята не се прави само от оцелели донякъде предания и легенди. А никак не е трудно да се докаже, че селото им е съставено от две различни някогашни поселища, известни с последните им имена - Доганово и Конаре. Самите имена са дошли от отглеждането по време на османското робство на догани (соколи) и коне. А днешното име на селището датира от 1934 г., когато е назовано Мало Конаре, за да се различава от Куртово, Манолско, Ръжево и Голямо Конаре (дн. Съединение).
Благородните усилия на авторите да разсеят, доколкото е възможно, разбира се, мрака на миналите столетия и хвърлят известна светлина върху историческото развитие на селото, опират до ползването на солидни документални извори, като "Географико-историко и статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза" на Стефан Захариев, "Принос към историческата география на Тракия" на Павел Делирадев, "Пазарджик и Пазарджишко" на проф. Иван Батаклиев, сведения от периодиката, пътеписни впечатления на чуждестранни пътешественици и др.
Така се е получило доста обширно повествование, което свързва селото с обитаването на тези земи някога от траки, славяни, прабългари и всевъзможни нашественици на Балканите. Редят се страници, които ни запознават с местонахождението на селото, неговия климат и природо-географски условия. Проследено е в подобаваща цялост социално-икономическото и духовното развитие на селището. Възкръсват интересни страници, отразяващи живота на малоконарци през далечното османско робство, след Освобождението, при капитализма, в годините на антифашистката борба и социалистическото развитие на страната ни.
Особено впечатляваща е главата "Материална и духовна култура на Мало Конаре", в която са намерили място местният бит, нрави, обичаи, църковно дело, възникването на училището, читалището, детската градина, болницата и т.н. Прави чест на авторите, че са разкрили бурния икономически и културен ръст на селото през годините на неговото социалистическо развитие, когато се превърна във водещо в страната. Намирам обаче за особено стойностна главата "Участие в обществено-политическите борби и във войните", написана от проф. Стоимен Дъбов. Авторът, бивш партизанин, свежда признателно чело пред загиналите във войните и скъпите жертви, които даде селото им в антифашистката борба - Борис Налбантов, Костадин Старев, Димитър Караиванов. Не по-малко значима е също така и главата на Любен Дъбов - "Мало Конаре през погледа на хрониките".
Едно от големите достойнства на това ценно краеведческо издание е неговото обогатяване с внушително присъствие на важен и полезен снимков и документален материал.
Паралелно с това в книгата е отделено заслужено място и на изтъкнати малоконарци - професорите Стоимен Дъбов, Величко Минеков, Рангел Караиванов, Георги Кабуров, художничката Златка Дъбова и др. Наред с тях се виждат имената и на изявени големи спортисти, литературни творци, музиканти и др., които имат принос в националното ни спортно и духовно битие.