Стоп на чуждото!

Тези дни се разбра, че два завода у нас правели колбаси с конско месо. Конско се внася и от чужбина. Тъжно... А в края на осемдесетте години на миналия век България произвеждаше около 800 хил. т месо и на човек се падаха по 89 кг. От тях консумирахме по 80 кг, а останалото изнасяхме. В тези количества не влизат стотина хиляди тона субпродукти (карантии), които също се консумираха. Нямаше предприятие, кооперация, училище, здравно заведение или учреждение без т.нар. столове за хранене, където човек можеше да се нахрани с три ястия (по избор) - супа, основно и десерт, срещу минимално заплащане. По производство и консумация на месо на човек от населението изпреварвахме редица европейски страни и се доближавахме до "отличниците".
Износът в размер на 80-100 хил. т годишно включваше както месо, така и живи животни и птици от всички видове. Угоени телета за средиземноморския флот на НАТО и Италия, агнета и овце за арабските страни, Италия и Франция, бройлери за Близкия изток и Куба, свине за различни държави и т.н. Известна беше оживената търговия с агнета около Великденските празници. За съжаление загубихме тези пазари поради липса на производство.
Един от показателите, определящи стандарта на живот на даден народ, е консумацията на месо. При нас това количество е спаднало от 80 на 52,6 кг (вж. таблицата).

По данните от таблицата могат да се направят допълнителни изчисления, много коментари и изводи. Произвеждаме само 29 кг месо на човек - повече от 3 пъти по-малко в сравнение с годините преди промените. За съжаление и това количество не ядем. Консумацията на месо собствено производство възлиза едва на 21,5 кг. За да набавим количеството от 52,6 кг, се налага внос на 31,1 кг за човек.
Производството на месо от говеда и биволи е намаляло 6 пъти, консумацията - 2 пъти, а от собственото производство - 4 пъти. Вносът заема 45% от консумацията. Нисък е относителният дял на месото от телетата и млади говеда - едва 53%, а би трябвало да бъде 20-25 пункта по-висок. Това се дължи на преждевременното клане на телетата. С тази си дейност получаваме от крава годишно едва 60 кг месо, а сме получавали 180 кг. Похабяваме ресурс, който може да гарантира допълнително производство на 36 хил. т месо - количество, достатъчно да ликвидира вноса и да осигури износ на 20 хил. т. Останаха неразбрани усилията ни с проф. Трифон Дарджонов да втълпим на МЗХ необходимостта от угояване на 200 хил. телета. Друга особеност при производството на този вид месо е, че промишленият добив е едва 30%, а от телетата и младите говеда - само 7%. Голямото количество се добива в стопанства, което поставя много въпросителни.
Традиционен сектор за нас беше овцевъдството и козевъдството. По броя на животните и продуктите от тях - мляко, месо, вълна и кожи, бяхме сред водещите страни в Европа. Сега секторът е сведен до жалко съществуване. Производството на месо е намаляло 6 пъти. По този показател сме нетен вносител - произвеждаме 16 хил. т, консумираме 17 хил. т, за които трудно може да се определи колко е собствено производство и колко внос. От таблицата се вижда, че тук основната дейност е внос - износ. Условно съм приел, че консумираме само 1 кг вносно месо. Но количествата са малки и някаква промяна в една или друга посока няма да се отрази съществено на тенденцията. Промишленото производство е едва 20%. Няма защо да се сърдим на Турция, че иска български, а не румънски агнета и овце. Бившият министър Мирослав Найденов ходи из арабските страни и им обеща, че ще се върнем на техните пазари с агнета, овце и бройлери, както беше в миналото. Има да чакат. Той обеща и на френския посланик, че ще изнасяме агнета. Подписана беше и съответна спогодба. След арабските страни започнахме да лъжем и Франция. В миналото изнасяхме за тази страна агнешки бутчета, но тогава имахме 6-7 млн. овце майки, а сега - само 1,2 млн.
Свинското месо, което консумираме, заема най-голям дял от червените меса - 76%. При него сривът на собственото производство е тотален, защото се измерва, освен с проценти, и с огромните непроизведени количества - над 320 хил. т. Тук дилемата е ясна - недостатъчно производство, наложителен внос на 102 хил. т за 247 млн. щ.д. Този внос представлява 60% от консумацията. Българското производство при промишлени условия е 68%.
Изненадващо и птичето месо, което ядем, е предимно вносно - 65%, а българското - 35%. Тенденцията при неговото производство е постоянно намаление. В миналото 200 хил. т, през 2009 г. - 130 хил. т, през 2011 г. - 104 хил. т. В кланиците се добива 95%. Наскоро Агенцията по безопасност на храните издаде наредба, с която ограничи съдържанието на вода в охладеното и замразено месо българско производство, но това не се отнася за вносното. Което означава, че ще продължаваме да ядем повече вода. Затова беше нормална реакцията на българските производители.
Макар и бегъл, обзорът на производството, износа, вноса и консумацията на месо е повод за сериозен размисъл. На фона на масовото недоволство от монополите, замиращата икономика, безработицата, бедността и липсата на перспектива за развитие, и за този сектор констатацията е една: "23 години ни дойдоха в повече".
Наложително е незабавно разработване и изпълнение на Програма "Месо", която да включва, на първо време, ликвидиране или максимално намаляване на вноса, което при сегашното ниво на консумация да стане през следващите 6-7 години. Втората част на програмата трябва да предвижда още по 30 кг месо на човек (около 200 хил. т), за да се доближим до средната консумация на европейците.
Няма по-мащабна национална отраслова антикризисна програма, която ще осигури собствено производство на висококачествени хранителни продукти, ангажиране на работна ръка, натоварване мощностите на хранителната промишленост, превръщане на по-голямата част от изнасяните зърнени фуражи в стоки с висока добавена стойност. Дано най-накрая се роди правителство, което да се заеме с разработка и изпълнение на подобна програма.