Столица на културата ли? Такъв кич няма и в Африка

Христо Христов - Референта

Не бях минавал покрай Пловдив повече от десет години. Тези дни ми се наложи да мина и изпаднах в ужас от видяното! Стотици разхвърляни строежи в покрайнините, върху най-плодородната почва в България. Видът им няма нищо общо с пловдивската и с българската архитектура. Разхвърлени складове, навеси, паркинги и какви ли не други неугледни постройки вече наближават Асеновград. И нито едно производствено предприятие. Изхвърлени боклуци, обрасли с бурени и тръни земи около постройките. Нищо общо с естетиката на едно населено място. Такъв кич няма и в Африка. Да, но тук става дума за най-стария град в Европа, който току-що заслужено беше обявен за Европейска столица на културата. Ако хилядите гости минат в покрайнините на Пловдив, не знам с какво впечатление ще останат. 

А става въпрос и за похабяването на стотици декари от най-плодородната българска земя. Спомням си, че през социалистическото време имаше закон, който забраняваше строителството на производствени предприятия върху обработваеми земи. Спомням си какви критики имаше и когато беше построен Комбинатът за цветни метали между Пловдив и Асеновград. Дори имаше наказани висши ръководители.

През осемдесетте години на миналия век минавах с чужденци над пловдивското поле. То беше изумителна картина на лозови, овощни и зеленчукови масиви и обработените земи преминаваха като на филмова лента. Райска градина. Чужденците гледаха възхитено. Тогава най-добрите плодове и зеленчуци се произвеждаха в този регион. Имаше за нас, имаше и за износ. Сега се задоволяваме с вносните пластмасови зеленчуци. 

За това състояние на Пловдив са виновни "демократичните" кметове. Един от тях е Спас Гърневски, който сега, като народен представител, яростно клевети социалистическото време. Редно е на кметовете, допуснали това орезиляване на Пловдив, да бъде потърсена отговорност и да бъдат спрени тези безобразия. Културата на Пловдив не се представя само в центъра на града. Погледът трябва да бъде цялостен.