Столичната община прикрива некадърно управление

Не слушай какво говорят, гледай ги какво вършат. Този шеговит съвет от градския фолклор се отнасяше предимно за светите отци. Доскоро. Той обаче по-приляга за политиците ни от всякакъв ранг. Любопитни метаморфози преживяват тези поборници за доверието народно, след като се настанят удобно в креслата на властта. Най-често срещаната трансформация е получаване на частична и дори пълна амнезия за обещанията, дадени по време на предизборната кампания. Модерното заболяване не подмина и столичния кмет Йорданка Фандъкова, която подписа обществен договор за открито управление (2009 г.) и се врече да спазва принципите на "прозрачността, откритостта, зачитането на закона" (в интервю за сп. "Тема", 2011 г.). Всичкото това, разбира се, тя направи и изговори в период на кампания - месец на лъскав пиар, фантастични обещания и поредни надежди. Реалността на всекидневната работа обаче не е като виртуалността и пожелателността на думите и посланията.
По повод сигнал, постъпил в редакцията на ДУМА за разпореждане с общинско имущество без публична процедура в столичния район "Младост", на 19.03.2013 г. се обърнахме към кмета Фандъкова с искане за достъп до обществена информация. Въпросите, които зададохме (виж каре), не би следвало да затруднят който и да е общински чиновник, стига документацията да е налична и изрядна. Въпреки че

общината е задължено лице

по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), отговор в предвидения от него 14-дневен срок не получихме. Такъв липсваше и след 30 дни, и след 60 дни. Казусът, в който се озовахме, е известен като "мълчалив отказ". Такъв обаче няма предвиден в ЗДОИ, който постановява предоставяне или отказ на исканата информация с изрично решение. С подкрепата на правния екип на Програма Достъп до информация се обърнахме към Административния съд на София-град (АССГ) с молба да задължи кмета Йорданка Фандъкова да се произнесе по искането ни. АССГ постанови решение в наша полза (№ 2616 от 17.04.2014 г.). Столичният кмет, който дори не изпрати свой представител на заседанието, обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС) с аргументи, които правим известни, защото са показателни за разбирането за публичност, откритост и законност.
Според юристите на Столичната община решението на Административния съд е неправилно, незаконосъобразно и неблагоприятно за институцията, понеже търсената от нас информация е била обявена на интернет сайта на кметството, а също и разлепена на предвидените за това места. Данните за наемателите представлявали служебна тайна, което прави информацията непублична, а що се отнася до приходите от наем, то общината "отдава помещението като частно-правен субект, а не в качеството си на държавен и местен орган и информацията не е свързана с обществения живот в РБългария". Приходите пък сами по себе си представлявали търговска тайна. И за финал - общината въобще не е длъжна да се произнася по търсената от медията информация.  
От така представените аргументи изводите са няколко, кой от кой по-стряскащи.
Първо. Излиза, че Столичната община отдава нежилищни имоти частна общинска собственост на физически лица (затова и не предоставя данните им), което не е вярно. Работата е там, че    

наемателите са частни фирми

и е изумително старанието на администрацията да ги скрива при положение, че в конкретния случай става въпрос за търговски обект - кафене, което пък е задължено да обяви на видно място фирмата собственик.
Второ. Столичното кметство се разпорежда с общинско имущество не като местен орган на власт, а като някакъв частно-правен субект, известно само на него какъв. Интересно кой го е упълномощил за това. От "аргументите" на юристите му излиза, че поради тази причина гражданите нямат право да знаят какво се случва с общинската собственост, както и че управлението й не е свързано с обществения живот в страната. Следвайки тази логика, в един миг може да се окаже, че България се състои от общини-анклави, които черпят права и се разпореждат както намерят за добре с публичната собственост в нечия полза, смятайки при това, че не е работа на гражданите да знаят в чия.
Трето. Тезата, че приходите от наем на общинско имущество са търговска тайна, е жалка, понеже общината нито е търговско дружество, нито е пазач на тайни. Макар мечтата на чиновниците вероятно да е твърде близка до това.
Повече от две години след подаване на заявлението за достъп до информация и съдебни дела на две инстанции, решени в полза на ДУМА, столичният кмет реши да ни предостави исканите данни, вероятно повлиян и от глобата в размер на 31 500 лв., наложена му от АССГ с разпореждане № 5409/2014  за казус, аналогичен на нашия. От трите папки с документи, които изчетохме, става ясно, че трафопостът до бл. 13 на столичния район "Младост" е построен през 1970 г. В него се намира помещение, частна общинска собственост, удостоверена с акт 553/1999 г., с обща площ 89.79 кв.м. Същото е било ползвано от градското ръководство на БЗНС, а от 2005 г. е предоставено на СДС за обществено-политическа дейност срещу месечен наем от 7.42 лв. на кв.м без ДДС. Две проверки, направени от длъжностни лица на общината през 2008 г., констатират, че имотът действа като търговски обект - кафене "Авалон", в което се продават спиртни напитки. Това е    

основание за разваляне на договора

Въпреки нарушенията помещението е ползвано от СДС до м. юли 2010 г.
На 4 август 2010 г. кметът на район "Младост" сключва договор ТД-566 06-92 с фирма "Брус Ли - 08" ЕООД, с който предоставя помещението за търговски обект срещу месечен наем от 1256 лв. без ДДС. В цената е включена и такса смет. Отделно от наема частната компания прави инвестиционно предложение за подобрения по интериора, включващи подмяна на електрическата инсталация, монтаж на окачен таван, смяна на дограмата с ПВЦ, подмяна на врати, саниране на сградата, ремонт на покрива, направа на детска площадка, озеленяване и монтаж на ново външно осветление. Всичко това на стойност 22 050 лв. без ДДС. Инвестиционното предложение е част от условията за участие в конкурса за наемане на помещението, според обясненията на юристите на район "Младост". В предоставената ни документация обаче нямаше нито заповед на кмета за обявяване на конкурс, нито доказателства, че обява за такъв е публикувана - разпечатка на интернет страницата на Столичната община или копие от централен всекидневник, както изисква Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на Столичната община.
От началото на 2011 г. започва преписка между "Брус Ли - 08" ЕООД и общината, в която частната фирма иска преразглеждане на наема, позовавайки се на икономическата криза и падане на жизнения стандарт на населението. През 2012 г. собственикът на фирмата се обръща и към Йорданка Фандъкова с молба за споразумение за цена в размер на 3.5 евро на кв.м (което е около 600 лв. без ДДС или наполовина от договореното), но получава отказ. На 27.11.2012 г. е подписан приемо-предавателен протокол, с който помещението е върнато на общината. От него става ясно, че част от обещаната инвестиция не е направена - прозорците са дървени с метални решетки, а не ПВЦ, а детайли от окачения таван са демонтирани. Според извлечения от счетоводните регистри излиза, че

общината трябва да получи наем

в размер на 35 168 лв. без ДДС и лихви около 1000 лв.
През януари 2013 г. "М Консулт комерс" ООД прави експертна оценка за определяне пазарната стойност на месечния наем на общинския нежилищен имот, известен като кафене "Авалон" и препоръчва стойност в размер на 336 лв. без ДДС, или 3.74 лв. на кв. м (1.91 евро/кв.м.). На 15.02.2013 г. комисия от общината при проверка на място установява че ЕТ "Лео Мод - Соня Любомирова" прави ремонт на кафенето. Според Соня Любомирова помещението било отключено и тя решила, че може да го стопанисва срещу наем. Същата подала молба до кмета, но към момента нямала отговор.
Тук няма как да не се запитаме първо: кой прави ремонт на чужда собственост, без да има уверение, че същата ще му бъде предоставена за ползване? Второ: как така някой де факто се самонастанява в чужд имот и няма санкция за това? След проверката с ЕТ "Лео Мод" е сключено споразумение ТД 566 06-11 от 27.02.2013 г. за ползване на общинския недвижим имот срещу месечно обезщетение в размер на 336 лв. без ДДС до провеждането на конкурс за отдаването му под наем или до приключване на фактическото ползване на имота, но за не повече от 1 година. Нито Соня Любомирова в молбата си (от 21.12.2012 г.), нито кметът в споразумението уточняват за какво ще се ползва помещението. Юристите на район "Младост" уверяват, че подобен пропуск не е стандартна практика и че по презумпция се запазвал предметът на дейност. Факт е обаче, че това е съществена празнота в споразумението. Тук възниква и третият въпрос.

Защо кметът не обявява конкурс

при положение, че разполага с експертна оценка за наема от януари 2013 г. Към края на февруари 30-дневният срок щеше да е спазен, можеше да има законна процедура и шанс за повече кандидати. Дали споразумението не е начин за заобикаляне на правилата и тайната, която общинската администрация се опита да скрие от ДУМА?
На 6 март 2014 г. след сигнал, че имотът е изоставен и не се ползва, общината прави проверка на място. Същата констатира, че дограмата е демонтирана и достъпът до вътрешността е ограничен само от металните решетки. Според извлеченията на счетоводството ЕТ "Лео Мод" дължи на общината между 4000 и 6000 лв. Несъбрани вземания има и от предишния наемател.
Одитен доклад на Сметната палата   №0200002013, проверяващ управлението на недвижимите имоти на Столичната община за 2012 г. констатира редица пропуски, сред които несъбрани вземания, отдаване на имоти без конкурс със спогодби и без правно основание, без заповед на кмета за провеждане на процедури. Нашият случай потвърждава изводите на одитната институция при това не само за 2012 г., а и за 2013 г. Нещо повече. Поведението на общинската администрация и на столичния кмет, целящо непредоставяне на търсената от нас информация, са чиста проба опит за прикриване на неефективно управление и заобикаляне на закона. За публичност и откритост даже и не питаме. Наясно сме, че са само обещания от предизборните кампании.

Въпроси към кмета Йорданка Фандъкова:
1. Какви разпоредителни сделки са извършвани с помещение с площ около 86 кв.м, известно като кафене "Авалон", намиращо се в трафопост до бл. 13 в район "Младост" за периода 2009 - март 2013 г.?
2. Било ли е указаното помещение обект на процедури по Закона за обществените поръчки. Да бъде указан видът на процедурите и сключените договори?
3. Какви са приходите на Столичната община, район "Младост", от управлението на указаното помещение за посочения период по години и по наематели?