Стодневни сюжети

Първите 100 дни на "Борисов-2" очаквано предизвикаха противоречиви оценки. Едни провидяха порочния генезис на кабинета (едва сега!). Други отбелязаха плюсове и минуси. Трети надушиха първите признаци за последващото сриване с милиарди тежести на плещите. Четвърти отчетоха напредък и стабилност. С последните явно не живеем в една държава. Защото ние стъпваме по земята, а те определено са в някакви стабилни и техни висини, достигнати явно в последните три месеца.
Мантрата "сто мерки за сто дни" измести по-предишни мантри с по-дълъг времеви диапазон. От което политическият спектакъл с участието на вече познати актьори не предизвика овации в публиката. На фона на устойчиво налаганата в последните години рамка на национална катастрофа новите, добре познати, актьори задвижиха сюжетите. Почти безучастна, публиката загледа скечове с назначения-шегички и ръкостискания с "Джим" Кери. С малката разлика, че нищоправенето, познато от "Борисов-1", този път бе допълнено с налагането на нов имидж на главното действащо лице. Разказът за новия образ на Бойко Борисов, усилено налаган от имиджмейкърите, трябва да го превърне от мускулест супермен и враг на демокрацията в помъдрял политик и гарант на демокрацията. Така успехите на кабинета се пришиха към новия Борисов, а неудачите и провалите - към другите в правителството. И те започват лека-полека да се обезличават и неглижират. Докато не изчезнат съвсем преди местните избори.
Иначе стоте дни на кабинета са си чисто и просто сто дни. Нищо повече. Бизнесът не се раздвижи. Поръчковите убийства пак са в дневния ни ред. Безработицата, здравеопазването, образованието, културата - все тая. Брътвежи, иносказания... Народът ни, горкият, продължава да е най-малко раздвоен, ако не и разтроен, при това по основополагащи въпроси като цивилизационния избор с НАТО и ЕС например. Омръзналите ни от времето на Иван Костов и сие ченгеджийски скандали пак червясват обществото, но то от интриганти и гномове какво друго да очакваме. И нов заем ще си имаме, иначе...
Да, за сто дни Борисов е чист като сълза - и навън, и вътре. Външният министър Даниел Митов ще "отнесе плувката", ако антируският курс на кабинета се окаже проблемен за осъществяване на вътрешните планове на Борисов за президентски мандат. В същото време обикновените хорица, о, онези обитатели на панелки, ще целуват кунките Борисови, защото благодарение на Неговата съзидателна воля (Да се слави Името Му!), светът за нас ще става по-добър, а ние ще се наслаждаваме от безплатно санираните ни кутийки. И великденски добавки за пенсионерите ще има.
Ох, как да не е прав Радан Кънев, че България е стабилна. След първите 100 дни кабинетът е по-стабилен в амбициите да осъществи 4-годишните си въжделения, отколкото беше в началото при сформирането си. Не за друго, а защото всичко и всички са повече от нестабилни.